Кръвоснабдяване на лицево - челюстната област

    Кръвоснабдяването на лицево – челюстната област се осъществява основно от външната сънна артерия (a. carotis externa) и очничната артерия (a. ophtalmica). А. carotis externa след отделянето си от общата сънна артерия се насочва нагоре и леко дорзално и така стига до соllum mandibulae, където се дели на крайните си клонове – а. maxillaris и а. temporalis superficialis. Артерията отделя своите клонове на сравнително късо разстояние и бързо намалява калибъра си. В началото се разполага вентромедиално от вътрешната сънна артерия, но след кратък ход се извива встрани и заема по-повърхностно положение от нея и прекосявайки сънния триъгълник, продължава нагоре до крайното си дележно място.

    В сънния триъгьлник а. carotis ext. е покрита от кожата, m. platysma, laminae pretrachealis et superficialis на шийната фасция и от v. ling. et v. facialis. В по-горните части върху артерията залягат m. stylohyoideus и venter posterior m. digastrici, след което артерията навлиза в субстанцията на околоушната жлеза тилномедиално от ramus mandibulae. В сегмента й, разположен над подезичната кост, но в близост с нея, по външната страна на артерията минава дъгообразно n. hypoglossus. В крайната си част, разположена в околоушната жлеза, артерията се кръстосва също от външната страна от n. facialis. На това място обикновено се сливат и v. temporalis superticialis и v. maxillaris.

    От вътрешната страна на а. carotis ext. се разполагат подезичната кост, стената на гълтача и горният гълтачен нерв. Зад външната сънна артерия в близост с началото й се разполага n. laryngeus superior, а по-нагоре тя се отделя от вътрешната сънна чрез m. styloglossus, m. stylopharyngeus, n. glossopharyngeus и част от околоушната жлеза.

    По протежението си външната сънна артерия отделя множество клонове. Горната щитовидна артерия се отделя в началото, в близост с бифуркацията на общата сънна артерия. Понякога тя започва и по-високо и в общ ствол с а. lingualis (tr. thyrolingualis) и още по-рядко в общ ствол и с трите предни артерии (tr. thyrolingofacialis). Най-често отначалото горната щитовидна артерия се отправя леко нагоре или хоризонтално и медиално, образувайки дъга, изпъкнала нагоре в различна степен, след което се спуска надолу и медиално към горния полюс на съответния дял на щитовидната жлеза, като заляга по страничната стена на гълтача. В началото си тя е разположена повърхностно и е покрита от кожата, m. platysma и повърхностния лист на шийната фасция, а по-надолу минава под горното коремче на m. omohyoideus и вмъквайки се под m. sternohyoideus и m. sternothyroideus, се дели на своите крайни клонове. Началната част на горната щитовидна артерия заляга обикновено под n. laryngeus sup. Клоновете на a. thyroidea superor са няколко:

    A. pharyngea ascendens е сравнително дълъг, но с малък калибър клон на външната сънна артерия. Тя може да се отдели и от а. carotis соmmunis, а. carotis interna, а. occipitalis. Артерията се изкачва нагоре, като стига до основата на черепа и отделя разклонения за дълбоките шийни мускули и съседно разположените органи. Оттук тя върви почти вертикално нагоре, залягайки по латералната страна на гълтача и разполагайки се отначало между външната и вътрешната сънна артерия, а по-нагоре вентрално от а. carotis interna и гълтача и медиално от m. styloglossus и m. stylopharyngeus. Така тя стига до и върху m. rectus capitis, където се дели на крайните си клонове. Освен тях по пътя си а. pharyngea ascendens отделя още следните клонове:

    А. lingualis се отделя от предната страна на външната сънна артерия, зад и на равнището на големия рог на подезичната кост, над мястото на oтделяне на горната щитовидна артерия. Оттук тя се насочва косо нагоре и медиално, разполагайки се по горния гълтачов стегач, покрита от m. platysma, m. digastricus, m. stylohyoideus. След тоwа променя посоката си, като се насочва леко надолу и напред към върха на езика. В тази си част тя минава между m. genioglossus, разполагащ се по вътрешната й страна, и m. longitudinalis inferior, който остава от външната й страна. Залягайки по долната част на езика, крайната част на артерията се разполага повърхностно в устната кухина – непосредствено под лигавицата. Отделят се следните клонове:

    В редки случаи а. lingualis отделя а. submentalis и а. palatina ascendens, които обикновено са клонове на а. facialis.

    А. facialis е трети по ред от предните клонове на външната сънна артерия. Тя започва от предната страна на а. carotis externa, малко над нивото на отделяне на а. lingualis и по голяма част от протежението си образува значителен брой извивки. Отначало артерията се насочва отдолу нагоре, а след това и напред по посока на субмандибуларния триъгълник, откъдето се насочва към долния ръб на долната челюст непосредствено пред предния ръб на m. masseter, завива под прав ъгъл и се оказва в областта на лицето. Тази първа част на артерията може да се приема като шийна и тя се разполага дълбоко, като заляга медиално от m. stylohyoideus и venter post. m. digastrici, а в областта на trig. submandibulare и медиално от gl. submandibularis, по която оставя дълбока бразда. Втората й част е лицева и се простира от предния ръб на m. masseter, върви косо нагоре и медиално към устния ъгъл, а по-нататък по посока на медиалния очен ъгъл, където завършва, анастомозирайки с разклонения на а. ophthalmica. Лицевата част на артерията е по-силно нагъната и разположена повърхностно, катo е покрита само от кожата, подкожната мастна тъкан, а в някои участъци – и от мимически мускули. По цялото си протежение тя се прекръстосва oт клонове на n. facialis. V. facialis придружава артерията по цялото й протежение, като се разполага пред нея. От шийната част на лицевата артерия се отделят следните клонове:

    От лицевата част на а. facialis се отделят следните клонове:

    А. occipitalis се отделя от задната страна на а. carotis externa на нивото на отделяне на а. facialis или на нивото на а. lingualis в близост с долния ръб на m. digastricus. Отначалото артерията се отправя косо нагоре и латерално по посока на напречния израстък на I шиен прешлен, като се разполага под задното коремче на m. digastricus и кръстосва откъм латерално n. hypoglossus и v. jugularis interna. От нивото на I шиен прешлен тилната артерия се насочва почти хоризонтално, прехвърля се над напречния израстък на атласа, заляга по m. rectus capitis, а по-нагоре по sulcus а. occipitalis и преминавайки през мускулите по задната страна на шията, достига до подкожната мастна тъкан на тилната област, където се дели на крайните си клончета в непосредствена близост с крайната част на n. occipitalis major. Артерията отделя следните клонове:

    А. auricularis posterior е сравнително малък съд, който се отделя от тилната страна на външната сънна артерия под мястото на отделяне на тилната, съответстващо на горния ръб на задното коремче на m. digastricus и на върха на proc. styloideus. Не са редки случаите, при които а. auricularis posterior и a. occipitalis започват заедно в общ ствол. Отначалото артерията се oтправя нагоре и навлиза в субстанцията на околоушната жлеза, кръстосвайки задното коремче на m. digastricus. След като измине няколко сантиметра, а. auricularis posterior заляга по предната страна на рrос. mastoideus и след това в браздата между последния и ушната мида и по задната й повърхност се дели на крайните си клонове.

    А. auricularis posterior отделя разклонения за съседно разположените мускули и за околоушната жлеза. A. stylomastoidea се отправя нагоре и навлиза през foramen stylomastoideum в canalis facialis, напуска канала през hiatus n. facialis на пирамидата на слепоочната кост, за да завърши в твърдата мозъчна обвивка. От а. stylomastoidea се отделят а. tympanica posterior, коятo навлиза в тъпанчевата кухина през canaliculus chordae tympani и дава разклонения за кухината и към сеllulае mastoideae. Ramus stapedialis е малко клонче към m. stapedius, което се отделя или от а. tympanica posterior, или направо от а. stylomastoidea.

    Крайните клонове на а. auricularis post. са ramus auricularis и ramus occipitalis. Първият от тях продължава посоката на артерията и дава клончета към кожата. Вторият, r. occipitalis, се насочва тилно по крайната част на m. splenius и venter occipitalis m. occipitofrontalis, и се разклонява в малък участък, разположен между областите на кръвоснабдяване на а. occipitalis и а. temporalis superficialis, с разклоненията на които анастомозира.

    А. sternocleidomastoidea е тънкo разклонение на външната сънна артерия и се отделя от последната на нивото на отделяне на лицевата. След отделянето тя навлиза в m. sternocleidomastoideus. В случаите на липса на а. sternocleidomastoidea тя се замества от разклонение на горната щитовидна артерия.

    А. maxillaris е по-голямата от двата крайни клона на външната сънна артерия и се обособява от нея почти под прав ъгъл при соllum mandibulae. Тя се насочва челно, като лъкатуши и в началото си е покрита от околоушната жлеза, а след това от ramus mandibulae. След това се насочва малко медиално и краниално, образувайки извивки и разполагайки се между m. temporalis и m. pterygoideus lateralis (или между двата криловидни мускула), достига до fossa pterygopalatina, където се дели на крайните си клонове. В началото, след отделянето си от външната сънна артерия а. maxillaris се намира медиално от glandula parotis и ramus mandibulae, минава между collum mandibulae и lig. sphenomandibulare и кръстосвайки n. alveolaris inferior, се разполага малко под n. auriculotempоralis (pars mandibularis). След това артерията преминава през fossa infratemporalis, разполагайки се между латералната повърxност на m. pterygoideus lateralis и m. temporalis, или oтначало заляга медиално от латералния криловиден мускул (pars pterygoidea). Крайната част на артерията достига до fossa pterygopalatina (pars pterygopalatina), където се разделя на крайните си клонове. В криловидно – небцовата яма а. maxillaris се разполага медиално oт ganglion pterygopalatinum.

    Клоновете на а. maxillaris са следните:

    А. temporalis superficialis е единият от двата крайни клона на външната сънна артерия и нейно пряко продължение. Тя се отделя от а. carotis externa обикновено зад соllum mandibulae, откъдето се отправя косо нагоре и латерално. Прекосявайки околоушната жлеза, а. temporalis superficialis отначало заляга между caput mandibulae и външния слухов проход и след това, продължавайки нагоре, се разполага върху началната част на ябълчния израстък на слепоочната кост и навлиза в слепоочната област. Тук а. temporalis superficialis е повърхностно разположена, непосредствено под кожата, пред ушната мида и върху fascia temporalis и galea aponeurotica. На разстояние 2 – 3 см. над ябълчната дъга, около нивото на горния ръб на очницата а. temporalis superficialis се дели на крайните си разклонения – ramus frontalis и ramus parietalis.

    По своя път а. temporalis superficialis отделя следните клонове:

    Отношение към кръвоснабдяването на лицево – челюстната област има и а. ophthalmica. Със своите разклонения тя кръвоснабдява окото и неговите помощни органи, както и някои области от горната част на лицето. Тя се отделя от вътрешната сънна артерия медиално от prос. clinoideus anterior и веднага се насочва напред и слабо в латерална посока, за да навлезе в очницата през canalis opticus. В канала артерията се разполага под и латерално от n. opticus. При навлизането в очницата а. ophthalmica заляга в непосредствена близост до външната стена на кухината, встрани от n. opticus и между n. abducens и m. rectus lateralis. Оттук артерията променя посоката си и се насочва медиално и напред към медиалната стена на очницата, разполагайки се между n. opticus и m. rectus superior. След като достигне медиалната очнична стена, артерията се насочва напред и се разполага под m. obliquus superior и достигайки медиалния очен ъгъл, се разделя на крайните си клонове. По-големи клонове на очничната артерия са:

    Вените в лицево – челюстната област в общи линии следват хода на артериите. Единствено в някои случаи се наблюдават различия. Вътрешната яремна вена, v. jugularis interna, се формира в основата на черепа, fossa jugularis, като непосредствено продължение на сигмоидния синус на твърдата мозъчна обвивка. В този участък се наблюдава разширение, наречено bulbus superior venae jugularis. След него вената се разполага в парафарингеалното пространство латерално от вътрешната сънна артерия, респективно от общата сънна артерия. Тя е тънкостенна и в средната си част е срастнала с трахеалния лист на шийната фасция и с междинното сухожилие на m. omohyoideus, поради което нейният лумен се поддържа винаги отворен. В горната част на парафарингеалното пространство, медиално от вената, се разполагат подезичният и допълнителният нерв; последният може да преминава и латерално. Встрани от вената се намират дълбоки лимфни възли на шията. В посока надолу тя се намира във важни топографоанатомични отношения с блуждаещия нерв и формиращата се по предно ­ латералната й повърхност нервна примка, ansa cervicalis. Достигайки областта на стерноклавикуларната става, тя се обединява с подключичната вена, в резултат на което се образува мишничноглавовата вена. В този най-долен участък вътрешната яремна вена образува второ разширение, bulbus inferior v. jugularis, в което при повече от 90 % от случаите се разполага клапа. Минавайки по цялото протежение на шията, вътрешната яремна вена се разполага последователно в парафарингеалното пространство, сънния триъгълник и дълбокия слой на regio sternocleidomastoidea.

    Притоците на вътрешната яремна вена се разделят в две основни групи – вътречерепни и извънчерепни вени. Към вътречерепните се отнасят вените на главния мозък, на неговите обвивки и синусите на твърдата мозъчна обвивка. Особено положение в тази дренажна област на вените заемат venae diploicae и venae emissariae, тъй като те осъществяват връзка между интра- и екстракраниалните венозни съдове. Vv. diploicae представляват изключително тънкостенни (практически безмускулни) вени, които не са снабдени с клапи. Разполагат се в едноименните канали на спонгиозната част (diploe) на плоските черепни кости, образувайки многобройни свързвания. Те отвеждат протичащата в тях кръв както в синусите на твърдата мозъчна обвивка, така и във вените на меките тъкани на черепния покрив (скалп). Описват се общо четири диплоични вени. Едната от тях, v. diploica frontalis, се разполага в челната област. Тя комуницира със sinus sagittalis superior на твърдата мозъчна обвивка, както и с извънчерепните супраорбитални вени. Предната слепоочна диплоична вена, v. diploica temporalis anterior, се разполага в париеталната кост на нивото на sutura squamosa. Тя е в контакт със сфенопариеталния синус на твърдата мозъчна обвивка, както и с дълбоките слепоочни вени на едноименната област. Задната слепоочна диплоична вена, v. diploica temporalis posterior, се разполага в страничната част на теменната кост и комуницира със sinus transversus на твърдата мозъчна обвивка, както и с екстракраниалната v. auricularis post. В люспата на тилната кост се разполага v. diploica occipitalis, от която кръвта може да бъде насочвана както към sinus transversus на твърдата мозъчна обвивка, така и към извънчерепната v. occipitalis.

    Подобна роля играят и т. нар. емисарни вени, малки безклапни съдове, които се разполагат екстракраниално, но през отверстия на черепа комуницират със синуси на твърдата мозъчна обвивка и по този начин осъществяват връзка между тях и екстракраниалните притоци на вътрешната яремна вена:

    Подобна на емисарните вени роля играят още plexus venosus foraminis ovalis, plexus venosus caroticus internus, vv. meningeae., vv. tympaniсае, vv. stylomastoideae, plexus venosus canalis hypoglossi. Първото сплетение, когато е по-силно изразено, може да компримира n. mandibularis с всички произтичащи от това невралгоподобни, сетивни и други оплаквания.

    Към вътречерепните притоци се отнасят още и вените на вътрешното ухо, на твърдата мозъчна обвивка и на очната област. Вените на мозъчните обвивки са малки, безклапни кръвоносни съдове, които нямат съществено практическо значение. Единствено v. meningea media, която следва хода на едноименната артерия, представлява интерес, тъй като при травматични разкъсвания става често източник на епи- и субдурални хематоми. Тази вена напуска черепа през foramen spinosum и се влива в plexus venosus pterygoideus.

    Вените на орбитата са две: v. ophthalmica superior и v. ophthalmica inferior. И двете вени са безклапни. V. ophthalmica superior е по-голяма и събира кръвта преди всичко от областите, кръвоснабдявани от очната артерия. Тя се формира в горно­медиалната част на очницата и събира кръвта от очната ябълка, от горната част на очницата, горния клепач и решетъчните кухини. В медиалния очен ъгъл тя анастомозира с началната част на v. facialis. Основни притоци на v. ophthalmica superior са малки вени от областта на челото, мускулите на очната ябълка, слъзната жлеза, решетъчните кухини, клепачите, конюнктивата, обвивките на окото и централната вена на ретината, v. centralis retinae. Притоци на горната очна вена са и четирите vv. vorticosae. V. ophthalmica superior напуска очницата през fissura orbitalis superior и се влива в кавернозната кухина на твърдата мозъчна обвивка, sinus саvernosus.

    V. ophthalmica inferior се образува в долната част на очницата чрез сливане на малки венички, идващи от клепачите, слъзната жлеза и носната кухина. Тя също анастомозира със системата на лицевата вена в областта на долномедиалния ъгъл на очницата. Насочвайки се назад, тя върви между латералния и долния прав мускул на очната ябълка, приема цилиарни вени и в задната част на очницата обикновено се влива в горната очна вена; в някои случаи тя минава самостоятелно и се разделя на два клона: горен, който отива към кавернозния синус, и долен, минаващ през fissura orbitalis inferior и свързващ се с plexus pterygoideus.

    Извънчерепните вени представляват другата система от притоци на вътрешната яремна вена. Първият от тях, v. facialis, следва плътно хода на едноименната артерия. По хода си тя приема v. supratrochlearis, v. supraorbitalis, vv. palpebrales superiores et inferiores, v. nasales externae, v. labialis superior, vv. labiales inferiores, rami parotidei, v. profunda faciei. В подчелюстния триъгълник в нея се влива v. submentalis, която събира кръв от мускулите на пода на устната кухина, както и от съседни области, чрез които осъществява анастомози с други вени. Това са преди всичко външната небцова вена, v. palatina externa, която е свързана съе сплетението около небцовите сливици, гълтача и мекото небце, и дълбоката вена на лицето, v. profunda faciei, чрез която се осъществява връзка със системата на ретромандибуларната вена, респ. криловидното венозно сплетение. Лицевата вена има единични клапи в участъка, разположен върху основата на долната челюст. След като премине през подчелюстния триъгълник, лицевата вена навлиза в сънния триъгълник. Тя може да се влее самостоятелно във вътрешната яремна вена или след предварително обединяване напълно или отчасти с ретромандибуларната вена.

    Ретромандибуларната вeна възниква в резултат на обединението на повърхностните слепоочни вени, средната слепоочна вена и напречната вена на лицето, v. transversa faciei, обикновено на нивото на шийката на долната челюст под околоушната жлеза. Впоследствие вената минава зад соllum mandibulae, латерално от външната сънна артерия, пред външния слухов канал и във вътрешността на околоушната жлеза. Така тя достига нивото на ъгъла на долната челюст, където обикновено се слива напълно или частично с лицевата вена; новообразуваният къс венозен съд, v. facialis communis, се влива директно във вътрешната яремна вена. Често от ретромандибуларната вена се отделя клон към външната яремна вена. По хода си v. retromandibularis приема и горночелюстната вена (понякога множествена), която представлява къс основен дрениращ съд на криловидното венозно сплетение, plexus pterygoidеus. Това сплетение се разполага между двата криловидни мускула и в него се оттича кръвта от дъвкателните мускули, темпоралния и букалния мускул, тъпанчевата кухина, околоушната жлеза, долната челюст (v. alveolaris inferior), носната кухина (v. sphenopalatina), както и от твърдата мозъчна обвивка (vv. meningeae mediae). Освен това сплетението е в контакт с вените на орбитата, а чрез тях и с кавернозния синус. От друга страна, описани са и контакти с перитонзиларните и парафарингеалните съдове. Всички тези контакти представляват пътища за разположение на инфекции от една област в друга.

    Друг приток на вътрешната яремна вена е v. lingualis. Този съд се формира в основата на езика в резултат на сливането на няколко вени - ­vv. dorsаles linguae, v. profunda linguue и v. sublin­gualis. Те събират кръвта от лигавицата, муску­лите на езика, като и от неговия жлезен апарат, включително подезичната жлеза. След форми­рането си вената преминава през дълбокия слой на подчелюстния триъгълник върху m. hyoglosus, навлиза в сънния триъгълник и се влива във вътрешната яремна вена; в редица случаи преди това тя се обединява с лицевата вена или с нея и горната щитовидна вена.

    Горната щитовидна венa дренира венозното сплетение в горната част на щитовидната жлеза. В повечето случаи в нея се вливат средните щитовидни вени (vv. thyroideae), v. laryngea superior и v. sternocleidomastoidea. В горната част на шията във вътрешната яремна вена се вливат и няколко фарингеални вени. Те са вариабилни по брой и съпровождат хода на а. pharyngea ascendens. Формират се като дренажни съдове на фарингеалнаго венозно сплетение, което се разполага в субмукозната и адвентицията преди всичко на задната повърхност на трите отдела на гълтача. Латерално сплетението се разрехавява и преминава във фарингеалните вени. Характерна особеност на сплетението е че изграждащите го съдове са без клапи и то е свързано с вени на гръбначния сrьлб, небцето, слуховата тръба, дълбоките шийни мускули и с криловидното венозно сплетение. Във фарингеалните вени се оттичат и менингеалните вени и вената на птеригоидния канал.

    Към системата на венозните съдове на главата и шията се отнасят и т. нар. кожни (повърхностни) вени – v. jugularis еxterna и v. juguluris anterior. Формирането и ходът на тези съдове са много вариабилни. V. jugularis externa се формира обикновено от сливането на vena auricularis posterior и клон, идващ от ретромандибуларната вена (този клон се означава понякога като задна лицева вена). Вената се насочва надолу почти вертикално, при което е покрита от влакна на мимическия мускул на шията. По хода си тя пресича m. sternocleidomastoideus, достига супраклавикуларната ямка, пробива фасцията, след което се влива или във венозния ъгъл, или директно в подключичната, или във вътрешната яремна вена. Тя приема притоци, от които по-съществено значение имат тилната вена, v. occipitalis, която събира кръвта от тилната област, като и напречната вена на шията и надлопатковата вена, v. suprascapularis; тези две вени съпровождат едноименните артерии и се вливат в субфасциалната терминална част на външната яремна вена.

    Предната яремна вена, v. jugularis anterior, е вариабилен венозен съд, обикновено несиметрично представен. Той се формира в областта непосредствено под брадичката от подкожни вени и се насочва надолу обикновено покрит от повърхностната шийна фасция. По хода на предната яремна вена се осъществяват редица анастомози между нея и външната яремна вена, както и с по-дълбоки субфасциални вени на шията. В яремната ямка тя се разполага в рехавата съединителна тъкан на супрастерналното интерапоневротично пространство. Тук обикновено двете вени (лявата и дясната) анастомозират помежду си и образуват т. нар. arcus venosus jugularis, след което всяка от тях се насочва в сляпото сакче на пространството, разположено зад стерналната част на m. sternocleidomastoideus, пробива фасцията и се влива обикновено във външната яремна вена, но не­рядко и в някои от големите вени, образуващи венозния ъгъл.

    Лимфната система се състои от междуклетъчни цепнатини, тъканни пространства, лимфни капиляри, по-големи лимфни съдове и от лимфни възли. Най-малките лимфни съдове са лимфните капиляри. Те започват от междутъканните пространства и образуват гъста капипярна мрежа. Стената на лимфните капиляри е построена само от един пласт ендотелни клeтки. Това дава възможност при увеличаване на вътретъканното налягане стените им дa се разтягат, вследствие на кoeтo по тях се образуват отвори, облекчаващи навлизането на тъканната течност. Лимфните капиляри се сливат и образуват по-големите лимфни съдове, кoитo са изградени подобно на малките вени от три слоя – tunica intima, tunica media (предимно от циркумферентни миоцити) и tunica adventitia – от фиброзна тъкан. Лимфните съдове са по-богати на клапи от вените, като по този начин се възпрепятства ретроградния ток на лимфата. Съдовете се вливат в лимфните възли – nodi lymphatici. Те се намират най-често на групи в опре­делени места в тялото, така че лимфата преди дa се влее в кръвта преминава най-малко през един възел. Лимфата от дясната половина на главата се влива в ductus lymphaticus dexter и оттам – в десния венозен ъгъл. Лимфата от лявата половина на главата се влива в ductus thoracicus и оттам – в левия венозен ъгъл.

    По своята големина лимфните възли са твърде различни – някои от тях са малки, eдвa забележими телца, дoкaтo дpyги могат дa имат размер дo 2 см. За лицево – челюстната област и шията се смята, че лимфни възли с размери над 1 см. са винаги патологични. По форма те са също различни – закръглени, неправилни, а най-често продълговати и приплеснати, наподобяващи бобени зърна. По повърхността на лимфния възел се намира хилус – вдлъбнато място, в кoeтo влизат и излизат кръвоносните съдове на възела и изходящите лимфни съдове. Лимфата се внася в лимфния възел чрез аферентни съдове (vasa afferentia), кoитo завършват на различни места от повърхността на възела. Изходящите еферентни съдове (vasa efferentia), са пo-малко на брой (обикновено 2 или 3) и са с по-голям калибър. Отвън лимфният възел е заобиколен от дeбeла съединителнотъканна кaпcyлa, от която навлизат във вътрешността съединителнотъканни повлекла (трабeкyли). Те разделят възела на малки делчета от мрежеста съединителна тъкан, сред която има голям брой лимфоцити. Междy трабекулите и лимфната тъкан се намират пространства, наречени лимфни синуси.

    Субстанцията на лимфния възел е раделена на двe части – кортикална и медуларна. Кортикалната част е непрекъсната зона от лимфоидна тъкан, която образува лимфни фоликули (В-зона, тъй като съдържа В – лимфоцити). Медуларната се състои от лимфоидна тъкан, организирана в анастомозиращи повлекла, кoитo не съдържат лимфни фоликули. Между двете зони се разполага паракортикалната зона (Т-зона, тъй като в нея зреят Т – лимфоцитите). Лимфният възел е така устроен, че позволява осъществяване на филтрация. Cлeд вливането си през аферентния лимфен съд лимфата преминава през субкапсуларните, интермедиерните и медуларните синуси, за дa достигне дo еферентните лимфни съдове.

    Съставът на лимфата е твърде близък дo този на интерстициалната течност и показва значителни колебания по отношение на белтъчните и липидните съставки. Лимфата не съдържа еритроцити и тромбоцити, но съдържа известно количество левкоцити. След като премине през лимфните възли тя се обогатява с лимфоцити и броят на белите кръвни клeтки се увеличава.

    Функциите на лимфните възли са общи (характерни за всички групи лимфни възли) и специализирани – свързани с регионалните им особености. Мезентериалните възли например играят роля при резорбцията на хранителните вещества.  Най-важните и универсални функции не­зависимо от топографското разположение на възлите са хемостатична, имуностатична, заищитнофилтрационна и обменна ­ (М.Р.Сапин и кол., 1978).

    Лимфната тъкан на устната кухина се състои от небните, лингвалните, тубарните и фарингеалните тонзили, от лимфната тъкан на гингивата и слюнчените жлези. Небцовите тонзили са двe лимфни образувания, разположени между arcus palatoglossus et palatopharyngeus. По своята структура те приличат на обикновен лимфен възел с Т- и В-зони. С подобна структура са и останалите тонзиларни образувания в устната кухина. Лингвалните тонзили са слабоизпъкнали образувания от двете страни на езика, зад papillae сircumvalatae. Фарингеалните тонзили са струпвания на лимфна тъкан под мукозата на границата между назофарингса, носа и гълтача. Около входа на Евстахиевата тръба са разположени тубарните тонзили, а в plica salpyngopharyngea се откриват лимфоидни струпвания, известни като латерални колони или странични епитело – лимфоидни струпвания. Освен това са открити и необособени лимфни струпвания в субмукозата на мекото небце, предната повърхност на езика, бузите и пода на устната кухина. Хистологично те приличат на тонзиларната тъкан. С характерното си разположение всички тонзили образуват annulus lymphaticus Waldeyeri и имат защитна функция в устната кухина и на входа на фаринкса.

    Лимфни елементи се срещат и във всички слюнчени жлези. Откриват се като гроздовидни струпвания между ацините не жлезите или около изходите им. От тях се отделят плазматични клетки за продукция главно на IgA-антитела. Смята се че тези структури са главната причина за наличие на IgA в слюнката. В гингивалната тъкан се срещат лимфоцити от различен произход – от регионални лимфен възел, от локално разположени лимфни образувания и от циркулиращата кръв. Лимфоцитите продуцират IgG- и IgA-антитела в съотношение 4:1 до 7:1. Само 1 % от антителата са IgM. Това отговаря не модела на вторичен имунен отговор и може да се обясни с персистиращото и разнообразно антигенно дразнене, което идва от зъбната плака.

    Извънустната лимфна тъкан има отношение към защитата на лицево – челюстната област от инфекции и е представена от голям брой лимфни възли. Те са групирани в регионерен лимфен апарат, който за улеснение се разделя на две взаимно кръстосващи се лимфни вериги – хоризонтална и вертикална. Хоризонталната започва от брадата и завършва в областта на protuberantia occipitalis externa. Включва субменталните, субмандибуларните (заедно с граничните букални), ретромандибуларните с граничните паротидни, ретроаурикуларните и окципиталните лимфни възли. Тази верига понякога се означава като краниоцервикален хоризонтален лимфен пръстен. Той се кръстосва с две двойки двустранно разположени вертикални лимфни вериги – повърхностна и дълбока. Повърхностните са изградени от лимфните възли по хода на външните и предни яремни вени, а дълбоките – по хода на каротидното влагалище, като една част лежат екстра- и перивагинално, а друга – интравагинално.

    Описани са следните групи възли:

    Повърхностните и дълбоките лимфни възли се свързват с еферентни лимфни съдове, които извеждат лимфата от повърхностните към дълбоките възли. Долните дълбоки лимфни възли от една страна имат собствена зона на дренаж, а от друга събират лимфата от целия перикраниоцервикален пръстен, както и от дълбоките перивисцерални възли – ретрофарингеални, инфрахиоидни преларингеални, претрахеални и паратрахеални. Те са терминални лимфни възли за цялата глава и шия. Еферентните съдове на лявата и дясна дълбока шийна верига конвергират помежду си и образуват левия и десен югуларен лимфен проток, които се вливат в магистралните лимфни съдове за целия организъм.