Тумори

    От дълбока древносто до деветнадесети век с понятието тумор се е обозначавала всяка подутина в организма, в това число бременността и подуването при възпаление. По-късно този термин започва да се употребява при подутина в резултат на новообразувание. При днешното развитие на медицината под тумор се разбира абнормна маса от клетки, които показват неконтролируема пролиферация, относителна автономност от регулационните системи на организма и прогресиращ растеж дори и след преустановяване на действието на факторите, които са ги предизвикали. Въпросът за туморите в днешно време придобива голяма клинична и теоритична значимост поради високата заболяваемост и смъртност (особено от злокачествените варианти). Като причина за смъртността при човека туморите са на водещо място заедно със заболяванията на сърдечно – съдовата системи. По литературни данни 10 % от злокачествените тумори се развиват в лицево – челюстната област. В 5 – 6 % от случаите те са причина за общата ракова смъртност. В областта се диагностицират всички тумори, които могат да се развият в човешкия организъм (първични и метастатични), както и някои специфични само за тази локализация – одонтогенни, на слюнчените жлези, множествени базилиоми по окосмената част на главата (“тюрбан” форми).

Обща характеристика на туморите    Лицево - челюстна хирургия

Класификация на доброкачествените тумори в зависимост от пигментацията

Доброкачествени тумори на кожата и лигавиците

Епулиди

Доброкачествени одонтогенни тумори

Доброкачествени тумори на челюстните кости

Класификация на туморите на слюнчените жлези

Доброкачествени тумори на слюнчените жлези

Злокачествени тумори на слюнчените жлези

Злокачествени тумори на долна челюст

Лимфоми в лицево - челюстната област

Злокачествени тумори на кожата на лицето    Стадии на малигнения меланом

                Злокачествени тумори на устните, небцето, гингива на горна и долна челюст

Злокачествени тумори на езика, устните и кожата на лицето

Злокачествени тумори на челюстните кости    Злокачествени тумори на горна челюст

Лечение на злокачествените тумори    България

    Етиологията и патогенезата на туморите са все още недостатъчно изяснени. Етиологичните фактори се делят на екзо- и ендогенни, освен това на механични (хронични травми), физични (топлина, лъчеви), химични (тютюнопушене), електрохимични (патогалванизъм), биологични (вируси), хормонални, генетични и битово – климатични. Международната класификация на болестите (МКБ), утвърдена от Световната Здравна Организация, класифицира туморните заболявания според техния тъканен произход, биологично поведение (доброкачествени и злокачествени), специфични органнотъканни особености и топографскоанатомична класификация. Най-общо туморите в лицево – челюстната област се разделят на първични и метастатични. Според хистологичния тип се срещат следните групи първични тумори:

    1. Епителни. Това са най-често срещаните неоплазии в лицево - челюстната област (90 %), а и в целия организъм изобщо. Произходът им е различен:

    1.1 От покривния епител

    1.1.1. Плоскоклетъчни

    1.1.2. Базалноклетъчни – те са само злокачествени – базоцелуларен карцином (нарича се още базилиом или базалноклетъчен епителиом)

    1.2. От жлезистия епител

    1.3. От кожните анекси

    1.3.1. От потните жлези

    1.3.2. От мастните жлези

    1.3.3. От космените фоликули

    2. Пигментни тумори – доброкачественият варианти тук са пигментният и непигментният (ахроматичен) невус, а злокачественият – малигненият меланом

    3. Тумори с мезенхимен произход

    3.1. Хемопоетични и лимфоретикуларни – тези тумори са само злокачествени. Тук спадат левкозите (миелоидни и лимфоидни) и лимфомите (ходжкинови и неходжкинови)

    3.2. Съединителнотъканни

    3.2.1. Фиброзна тъкан – доброкачествен вариант фибром, злокачествен – фибросарком

    3.2.2. Мастна тъкан – доброкачествен вариант липом, злокачествен – липосарком

    3.2.3. Костна тъкан – доброкачествен вариант остеом, злокачествен – остеосарком

    3.2.4. Хрущялна тъкан – доброкачествен вариант хондром, злокачествен – хондросарком

    3.3. Мускулна тъкан

    3.3.1. Напречнонабраздена – доброкачествен вариант рабдомиом, злокачествен – рабдомиосарком

    3.3.2. Гладкомускулна тъкан – доброкачествен вариант лейомиом, злокачествен – лейомиосарком

    3.4. Съдови тумори

    3.4.1. От кръвоносните съдове – доброкачествен вариант хемангиом, злокачествен – хемангиосарком

    3.4.1. От лимфните съдове – доброкачествен вариант лимфангиом, злокачествен – лимфангиосарком

    4. Тумори на нервната тъкан

    4.1. Доброкачествени – неврилемом (шваном, неврином), неврофибром

    4.2. Злокачествени – злокачествен неврином, неврофибросарком

    5. Одонтогенни тумори – тук влизат голям брой неопластични процеси, специфични за лицево - челюстната област. Те са класифицирани от Kramer, Pindborg и Shear през 1992 г. Класификацията е утвърдена от СЗО и включва:

    5.1. Доброкачествени тумори

    5.1.1. Одонтогенен епител без мезенхим – амелобластом, плоскоклетъчен одонтогенен тумор, калцифициращ одонтогенен тумор (тумор на Pindborg), светлоклетъчен одонтогенен тумор

    5.1.2. Одонтогенен епител с одонтогенен ектомезенхим, с или без твърдотъканни зъбни формирования – амелобластен фибром, дентином, одонтоамелобластом, калцифицираща киста, аденоматоиден одонтогенен тумор, сложно съставен одонтом, сложно смесен одонтом

    5.1.3. Одонтогенен мезенхим с или без епител – одонтогенен фибром, одонтогенен миксом, циментом (циментобластом)

    5.2. Злокачествени

    5.2.1. Одонтогенни карциноми – злокачествен амелобластом, първичен вътрекостен карцином, злокачествени промени в одонтогенна киста

    5.2.2. Одонтогенни саркоми – амелобластен фибросарком, амелобластен фибродентиносарком или фиброодонтосарком, одонтогенен карциносарком

    6. Тумори с неясна и спорна генеза

    6.1. Доброкачествени – миксом, фибромиксом, зърнистоклетъчен тумор, вроден миобластом

    6.2. Злокачествени – миксосарком, фибромиксосарком, злокачествен зърнистоклетъчен тумор, сарком на Капоши, алвеоларен мекотъканен сарком

    7. Некласифицируеми тумори

    8. Тумороподобни състояния. Тук спадат голяма група заболявания, за които все още се спори дали спадат към туморите: обикновена брадавица, папиларна хиперплазия, доброкачествена лимфоепителиална лезия, слизеста киста, вродена фиброматоза, ксантогранулом, пиогенен гранулом, периферен гигантоклетъчен гранулом (епулис), травматичен неврином и неврофиброматоза.

    Метастатичните (вторични) тумори в лицево - челюстната област са рядка патология – представляват 1 % от всички малигнени процеси в областта. Метастази в устната кухина и челюстните кости могат да дадат първични тумори на белия дроб, млечните жлези, яйчниците, тестисите, надбъбречните жлези, черния дроб, простатата, тибията, стомашно – чревния тракт. Метастазите могат да се локализират в гингивата, букалната и небната лигавица, езика, пода на устната кухина, челюстните кости. Най-често метастазите се локализират в долната челюст (95 %) и произхождат от карцинома на гърдата.

    Съществува класификация на туморите според топографскоанатомичната им локализация. Според тази класификация туморите се развиват в следните области:

    1. Кожа на лицето и устните

    1.1. Горна устна, червена ивица

    1.2. Долна устна, червена ивица

    1.3. Устни ъгли (комисури)

    2. Устна кухина

    2.1. Лигавица – на устните, бузите, ретромоларните области, горен и долен букоалвеоларен сулкус

    2.2. Гингива на горна челюст

    2.3. Гингива на долна челюст

    2.4. Небце

    2.5. Език

    2.5.1. Горна повърхност и странични ръбове пред papillae valatae (предните 2/3)

    2.5.2. Долна повърхност

    2.6. Под на устната кухина

    В Световната Здравна Организация е приета и друга класификация на туморите – TNM системата. Тя се основава на три елемента: Т – големината на първичния тумор, N – състоянието на регионерните лимфни възли, и М – наличието или липсата на далечни метастази. За прилагането на TNMсистемата е необходимо туморът да бъде от епителен произход и да има поставена хистологична диагноза. Определянето на стадия в развитието на тумора става по следния начин:

    Т – първичен тумор

    Тisпреинвазивен карцином

    Т0 – първичен тумор не се открива

    Т1 – тумор с големина до 2 см. в най-големия си диаметър

    Т2 – тумор от 2 до 4 см.

    Т3 – тумор над 4 см.

    Т4 – тумор, прорастващ в съседни структури – кост, мускули, съдове, кожа

    Тх – не е възможно да се определи разпространението на първичния тумор

    Тази класификация според Т – критерия е валидна най-вече при тумори на устната кухина. С известна специфика се отличават Т – критериите при тумори на слюнчените жлези и на максиларния синус. Това се дължи на по-специфичните топографско – анатомични особености на тези области. При карциноми на слюнчените жлези се използва следната класификация:

    Тх – първичен тумор не може да се определи

    Т0 – няма данни за първичен тумор

    Т1 – тумор с размер до 2 см.

    Т – тумор без локално разпространение

    Т– с локално разпространение – инфилтрация в меки тъкани, кожа, кост или нерв

    Т2 – тумор с размер от 2 до 4 см.

    Т – без локално разпространение

    Т – с локално разпространение

    Т3 – тумор с размер от 4 до 6 см.

    Т – без локално разпространение

    Т – с локално разпространение

    Т4 – тумор с размер над 6 см.

    Т – без локално разпространение

    Т – с локално разпространение

    При карциноми на максиларните синуси се използва следната класификация:

    Т0 – първичен тумор не се наблюдава

    Тis – carcinoma in situ

    Т1 – тумор ограничен в синусната лигавица, без ерозия или деструкция на кост

    Т2 – тумор с ерозия или деструкция на кост, включително твърдото небце и/или средния носен ход

    Т3 – тумор инфилтриращ някоя от следните структури: кожата на бузите, задната стена на максиларния синус, пода на медиалната стена на орбитата, предния етмоидален синус

   Т4 – тумор с инфилтрация на следните структури: орбита, lamina cribriformis, заден етмоидален и сфеноидален синуси, назофаринкс, твърдо небце (но при тотална деструкция и пенетрация в устната кухина), птеригомандибуларна или темпорална ямки, база на черепа

    Nрегионални лимфни възли

    N0 – регионалните лимфни възли не са засегнати

    N1метастаза в единичен подвижен лимфен възел едностранно хомолатерално с големина до 3 см.

    N – метастаза в единичен хомолатерален лимфен възел с големина от 3 до 6 см. в най-голямото му измерение

    N2B – метастаза в мултиплени хомолатерални лимфни възли с големина до 6 см. в най-голямото им измерение

    N2Cметастази в билатерални или контралатерални лимфни възли с големина до 6 см.

    N3 метастаза в лимфен възел с големина над 6 см.

    М – критерии за далечни метастази

    М0 – далечни метастази не се откриват

    М1 – откриват се далечни метастази

    МХ – да се открият далечни метастази е невъзможно.

    Въз основа на критериите Т, N и М се оценява стадият на тумора:

    Стадий 0 – TisN0M0

     Стадий IT1N0M0

     Стадий IIT2N0M0

     Стадий IIIT3N0M0, T1,2,3N1M0

     Стадий IVT4N0M0, T4N1M0, T1,2,3,4N2,3M0, T1,2,3,4N1,2,3M1

    При тумори на слюнчените жлези наличието на в – индекс при Т – критерия класифицира тумора в един стадий по-напред в развитието му. Например тумор ТN0M0 е в I стадий, а ТN0M0във II стадий. При туморите на максиларните синуси стадирането според Т – критерия не се отличава от това при карциномите на устната кухина.

Порцеланови фасети    Избелване на зъби    Зъбни импланти    Избелваща система    Лицево - челюстна хирургия