Цистаденолимфомът е доброкачествен тумор на големите слюнчени жлези, втори по честота е след плеоморфния аденом от всички тумори на слюнчените жлези. Заболяването се нарича още тумор на на Warthin, аденолимфом или мономорфен аденом. Описано е за първи път от патолога Олдред Скот Уортин, който регистрира за първи път два случая през 1929 година. Стромата на тумора съдържа герминативни центрове и е обилно инфилтрирана с лимфоцити - с което много наподобява тъканта на лимфните възли. Епидемиологично заболяването засяга малко по-често мъже, като пикът е на възраст 60 - 70 години. В около 5 % от случаите растежът е билатерално, но от двете страни туморите са възникнали по различно време. Засяга се почти само паротидната жлеза - казуистична рядкост е развитието на цистаденолимфом в областта на подчелюстната и подезичната жлези.
Формацията расте безсимптомно и бавно, рядко достига размер над 5 - 6 см. Клинично се представя като подутина, която е слабо срастнала с околните тъкани, слабо подвижна и с дискретна или никаква флуктуация в дълбочина. По-рядко има изразена флуктуация, най-вече при монокистичните форми. При наличие на кухина нейното съдържание е течно - кашаво, понякога в процес на разпад, с изключително лоша миризма.
Лицево - челюстна хирургия Плеоморфен аденом Латерална шийна киста Българският имплантологичен портал
Ако желаете безплатен преглед и консултация с лицево-челюстен хирург, запазете си час на телефон 032 642056 или 044 611 727
Д-р Венцеслав Ралев работи в град Пловдив и град Сливен всеки работен ден от 09.00 до 18.00, завършил е магистратура по дентална медицина през 2001, по хуманна медицина през 2012 и здравен мениджмънт през 2014 година. През 2010 година успешно полага изпит за специалност Лицево - челюстна хирургия. От 2011 година е началник на отделение по Лицево - челюстна хирургия към МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД - град Сливен. Повече информация за научната кариера на д-р Ралев можете да прочетете тук...
Отговаряме и на запитвания по е-мейл на адрес ralev@dentist.bg, ralev@maxillofacial.bg, ralev_dental@abv.bg
Клиничен изглед на един цистаденолимфом - при мъж на възраст 56 години. Формацията изглежда като една подутина с непроменена надлежаща кожа. Важно е да се отбележи че ако се явят каквито и да било промени в кожата, най-вероятно се касае за процес на малигнизация - туморът дегенерира и от доброкачествен се превръща в злокачествен. Такива промени са зачервяване, разязвяване и поява на фистули, от които изтича слюнка или гноевиден секрет. Много често около тези фистули се наблюдава обилно разрастване на гранулационна тъкан - свежи или по-атрофични гранулации, които прогресивно увеличават своя размер. Все пак малигнизацията на плеоморфния аденом е изключително рядка; веднъж възникнали обаче, карциномите растат изключително агресивно и много често са недиференцирани.
Типична локализация на подутината - малко под и пред ушния лобулус. Това означава че е засегнат долният полюс на жлезата - което е най-честият случай. Според сагиталната равнина туморите се разполагат предимно латерално - което значително улеснява оперативните интервенции за премахването им.
Костна пластика Кариес Зъбни импланти Базални импланти
Туморът е разкрит и започва отпрепарирането на тъканите в дълбочина. Достъпът за премахването на такива формации е винаги кожен, няма описани методи за екстирпация на туморите на слюнчените жлези с интраорален достъп. Първоначално се навлиза на тъпо в дълбочина, при което се осъществява и хемостаза - лигират се и се обработват с коагулатор всички кървящи съдове. Под кожата обикновено се открива слой от мастна тъкан с различна дебелина; следва повърхностният лист на шийната фасция, който също се срязва и се напредва на по-голяма дълбочина. Фасцията се отделя трудно от жлезата, тъй като отделя преградки от съединителна тъкан в дълбочина - те срастват донякъде с паренхима и затрудняват отпрепарирането. Постепенно се достига до туморната формация, която обикновено е добре отграничена и се отделя лесно от здравата жлезна тъкан. Цистаденолимфомите рядко се характеризират с мултифокален растеж, особено кистичните форми. Плеоморфните аденоми доста по-често растат мултицентрично, което налага премахването и на доста здрава жлезна тъкан от съседните участъци - което крие опасност от увреждане на клоновете на лицевия нерв.
Туморът е отделен в своята по-голяма част. В случая формацията е капсулирана - това силно намалява вероятността от рецидив
Туморът е отделен в още по-голяма степен. В някои участъци се виждат белези от електрокоагулацията - тя се прилага с цел кръвоспиране
Материали за костна аугментация
Туморът е отделен напълно. Виждат се единични делчета от жлезата, които са отделени заедно с него
Повърхността на тумора - виждат се жлезисти лобули и жлезна строма (съединителна тъкан) между тях. Както вече беше споменато, тази съединителна тъкан се представя под формата на преградки, които се отделят от повърхностния лист на шийната фасция и силно затрудняват отделянето на фасцията от жлезата.
Изглед на оперативното поле след отстраняването на туморната тъкан и част от здравата прилежаща тъкан
Разрязване на основната туморна маса. Това се прави с цел да се види строежът на тъканите в дълбочина и най-вече за да се осигури достъп на консервиращия агент (най-вече 10 % разтвор на формалин) в дълбочина. Формалинът фиксира тъканите и така те не се подлагат на гнилостен разпад - това от своя страна улеснява патолога и той може да види точния патологоанатомичен строеж на екстирпираните тъкани. Вижда се жълтеникава гъста течност, която изтича при срязването на тумора - тя обаче в случая не е гноевиден скерет, тъй като туморът при този пациент никога не е бил възпаляван. Въпросната течност се среща при почти всеки цистаденолимфом и представлява продукт от обмяната на туморните клетки.
При срязване на туморната маса почти винаги се открива една силно нееднородна повърхност - налице са по-плътни и по-рехави участъци, кухини и нерядко области на разпад. Кухините понякога са единични с овална форма, но понякога са множествени и образуват лабиринтоподобни разклонения.
Класически кожен разрез по Редон за екстирпация на тумори на слюнчените жлези. Разрезът започва непосредствено пред ушната мида на различно ниво, спуска се вертикално надолу и заобикаля ушната висулка; след това завива назад и отново се спуска косо надолу. Това прави адаптацията на кожата лесна и безпроблемна след приключване на операцията.
Разкриване на туморната формация. В горната част на кадъра се виждат делчетата на нормалната жлезна тъкан, а долната - съединителнотъканната капсула на цистаденолимфома. Колкото е по-голяма дължината на разреза, толкова по-лесно се напредва в дълбочина - при разреза по Редон е валидно правилото "Голям хирург - голям разрез"
Отпрепариране на тъпо - основен метод за разединяване на меките тъкани във всяка една област на хирургията. С прав или извит хемостатичен инструмент се пробождат тъканите, след което браншовете на инструмента се разтварят и се напредва в дълбочина. При това няма опасност от нараняване на кръвоносни съдове, особено на артерии - техните стени са еластични и при разтварянето на инструмента се ретрахират встрани. Вените са с по-тънка и къслива стена и при невнимателна работа биха могли да се разкъсат. Също така при отпрепариране на тъпо напредъкът в дълбочина се осъществява по пътя на най-малкото съпротивление - в междуфасциални пространства, около мускули или между сухожилия и кости или кости и мускули. Така се запазва до най-голяма степен анатомичната цялост на организма.
