Ендоскопията представлява диагностично - терапевтичен метод, при който с различни устройства се прониква във вътрешната среда на организма и се оглежда състоянието му, откриват се различни патологични процеси, вземат се материали за биопсично изследване, а също и се извършват различни лечебни манипулации - отстраняват се малки по размер тумори (най-често), но могат да се лекуват и всякакви други патологични процеси - възпаления, дистрофии или травми. Названието на метода има старогръцки произход - ендос означава вътре, в, вътрешност, а скопос - оглед, оглеждане. Най-често ендоскопията се прилага при различни телесни кухини, по-рядко в пределите на меки тъкани (най-често рехава съединителна тъкан); казуистика са ендоскопските манипулации на кости и мускулна тъкан. През последните десетилетия ендоскопията навлезе много широко във всяка една област на медицината най-вече поради минималната инвазивност на метода - оперативната травма при една ендоскопска манипулация е много по-малка в сравнение с един открит достъп. Възстановителните процеси са много по-бързи, а постоперативната болка - значително по-малка. Пациентът много често може да напусне лечебното заведение още в деня на операцията - практикува се така наречената one-day surgery, като под това не се разбира оперативна намеса, която продължава цял ден. Диагностичните възможности на всички ендоскопски методи са доста големи и все повече се разширяват с напредъка на технологиите в медицината; особено в комбинация с различни образни изследвания и клинично - лабораторни методи може да се постави бърза и точна диагноза в много по-голям брой случаи, отколкото преди 30 или 40 години - което представлява един значителен напредък в цялата медицина.
Апаратите, с които се извършва ендоскопия, се наричат ендоскопи. Те са основно ригидни (твърди) и гъвкави - фиброендоскопи. Фиброендоскопите са основно диагностични, а ригидните ендоскопи - терапевтични, т.е. с тях се извършват всякакви лечебни манипулации. Разбира се, това разделение е доста условно, тъй като един опитен ендоскопист може да се справи в повечето клинични ситуации еднакво добре и с ригиден, и с гъвкав ендоскоп.
В лицево - челюстната област ендоскопията също намира широко приложение. Извършват се ендоскопии на синусите (основно при максиларния синус, но и на всички останали околоносни кухини), на слюнчените жлези, на темпоромандибуларната става, както и на някои кухини, получени при развитието на патологични процеси - всякакви видове кисти. Използват се ендоскопи с минимален диаметър - до около 2.7 милиметра. При ендоскопия на долночелюстната става се прилагат като стандарт апарати с диаметър 1.5 милиметра, но някои производители предлагат дори ендоскопи с диаметър 0.5 милиметра на оптичната сонда. Колкото е по-голям диаметърът на сондата обаче, толкова е по-ясен полученият оптичен образ.
Интраоперативна ендоскопия на горночелюстния синус. Отпрепарирано е муко-периостално ламбо, вижда се вътрешната повърхност на ламбото - добре кръвоснабден периост. Ламбото е екартирано навън, при кеото се вижда кухината на синуса.
Зъбни импланти Базални импланти
Ендоскопия на носната кухина - добре се вижда подът на носа, като назад се очертава spina nasalis posterior. С помощта на ендоскопи лесно се изваждат всякакви чужди тела от носа, оглежда се назалната лигавица за наличието на хипетрофии и полипи и при необходимост се взема материал за биопсично изследване.
Ендоскопия на максиларния синус - отново се вижда муко-периостално ламбо, което е отпрепарирано навън, а в дълбочина се вижда синусната лигавица - тя има синкаво оцветяване.
Лицево - челюстна хирургия Оро-антрална фистула Ендоскопия на синусите
Ендоскопия на носната кухина, извършена с фиброендоскоп на производителя Hawk - Китай. Добре се очертава долната носна конха, в случая малко хипертрофична, но възпалителни промени липсват. При здрава назална лигавица е налице един бледорозов цвят, както е в случая, няма ексудативни промени и хиперемични участъци.
Ендоскопия на средния носов ход - налице е леко хлътване на назалната лигавица
Ендоскопия на горния носов ход
