Горната челюст (maxilla) е чифтна кост, която участва в образуването на орбитата, носната и устната кухина и служи за опора на горната зъбна редица. Освен това във вътрешността на горната челюст се образува кухината на максиларния синус. Самата максиларна кост е с ниска плътност, голямо количество спонгиозна костна тъкан и има тяло и четири изратъка - фронтален, зигоматичен, алвеоларен и палатинален.
Тялото на максилата е с неправилна форма и има четири повърхности - предна (която всъщност е стената на максиларния синус), орбитална, носна и инфратемпорална. Предната повърхност е нсочена напред и латерално. В краниална посока достига до инфратемпоралния ръб, който я отделя от орбиталната повърхност. Под ръба се намира отвор - foramen infraorbitale, през който излизат едноимените съдове и нерви. По-ниско от отвора се намира леко хлътване - кучешка ямка или fossa canina. Медиалният ръб на предната повърхност на горната челюст е силно изрязан - incisura nasalis. Надолу изрезката завършва с бодил - spina nasalis anterior. С подобна изрезка и бодил завършва и контралатералната максила, при което двете кости се свързват и образуват крушовидния носов отвор - apertura piriformis.
Орбиталната повърхност на горночелюстната кост е гладка, триъгълна и леко вдлъбната. Участва в образуването на долната стена на очницата. В нейната задна част се намира улей, който напред се задълбочава и образува канал - съответно sulcus infraorbitalis и canalis infraorbitalis. Каналът завършва с отвора в предната част - foramen infraorbitale. През браздата, канала и отвора преминават едноименните нерви. Задният ръб на орбиталната повърхност е свободен и заедно с голямото крило на клиновидната кост затварят широката долна орбитална цепка - fissura orbitalis inferior.
Инфратемпоралната повърхност на максилата е обърната назад и участва в образуването на инфратемпоралната и криловиднонебцовата ямка. Тази повърхност е изпъкнала и образува максиларния тубер. Върху нея има няколко отворчета - foramina alveolaria, които водят в едноименните каналчета - canales alveolares. През тях преминават съдовете и нервите за горните странични зъби. Медиално от тубера се разполага бразда, която се открива и срещуположно в областта на небцовата кост; двете бразди заедно ограничават канал (canalis palatinus major), през който преминават едноименните съдове и нерви.
Носната повърхност на горната челюст участва в образуването на латералната стена на носната кухина. По средата ѝ се разполага голям отвор (hiatus maxillaris), чрез който горночелюстния синус комуницира със средния носов ход. Пред него се разполага слъзната бразда, която се допълва от слъзната кост и долната носна мида и така се формира слъзният канал - canalis nasolacrimalis. По браздата се намира хоризонтално гребенче (crista conchalis), към което се прикрепва долната носна мида.
Челният израстък излиза от мястото, където се свързват предната, орбиталната и носната повърхности. Нагоре достига до носната част на челната кост. По латералната му повърхност има добре изразено вертикално гребенче (crista lacrimalis anterior), което надолу продължава в инфраорбиталния ръб. На медиалната повърхност има хоризонтално разположено гребенче, crista ethmoidalis, към което се прикрепя средната носна конха.
Ябълчният израстък излиза от горнолатералната част на тялото на костта. Той се свързва със зигоматичната кост и чрез него се предава натискът от горната челюст към нея по време на дъвкателния процес.
Алвеоларният израстък изхожда от долната част на тялото и представлява дебела костна плочка, дъговидно извита с изпъкналост напред. Свободният долен ръб на израстъка (алвеоларната дъга) има ямки - зъбни алвеоли, за горните осем зъба. Алвеолите са отделени една от друга чрез преградки - septa interalveolaria. Съответно на алвеолите от външната повърхност на израстъка се откриват изпъкналости - juga alveolaria. В алвеолите, в които се разполагат многокоренови зъби, има и междукоренови преградки - septa interradicularia.
Небцовият израстък представлява хоризонтално разположена плочка, която изгражда предните около 2/3 от твърдото небце. Горната му повърхност е гладка и участва в образуването на пода на носната кухина. Върху нейния медиален ръб има добре изразен гребен (crista nasalis), който с гребена на контралатералния палатинален израстък образува издатина за залавяне на ралника. Долната повърхност е грапава и по нея се откриват бразди - sulci palatini. Медиалните ръбове на двата небцови израстъка се сливат в срединния шев и образуват твърдото небце. В предната част на шева има отвор, който води в канал - canalis incisivus. Понякога на това място има обособена самостоятелна инцизивна кост (os incisivum). Задният ръб на израстък се свързва чрез напречен шев с хоризонталната пластинка на небцовата кост.