Хематомът представлява вътрешно кръвонасядане в тъканите, при което кръвна плазма и формени елементи се изливат в междуклетъчните и междутъканните пространства и областта се подува. Причината за това може да бъде механична или ятрогенна травма - удар в областта с или без разкъсване на меките тъкани или извършване на оперативна интервенция. Всяка една операция е възможно да доведе до формиране на хематом - като не винаги нейният обем и сложност са определящи за големината на хематома. Разединяването на тъканите и тяхното отпрепариране в дълбочина при всички обстоятелства са свързани със срязване на малки или по-големи кръвоносни съдове, при което кръвта се излива в тъканите; като профилактика на хематомите е необходимо да се осъществява щателна хемостаза преди затварянето на оперативната рана. При оперативни интервенции в областта на устната кухина обикновено старателното зашиване на муко - периосталните лмба е достатъчно за осигуряването на адекватна хемостаза; по доста по-различен начин стоят нещата при операции в областта на шията. Там преминават доста големи по калибър кръвоносни съдове, при разкъсването на които се получава вътрешен кръвоизлив със значителен обем. Затова е необходимо старателно лигиране на всеки един сразян съд, като дори в много случаи е удачно поставянето на така наречената прошивна лигатура, която предпазва разхлабването на вече лигирания съд под въздействие на кръвното налягане - особено при проксималния край на съда. Техниката на поставяне на прошивната лигатура е описана на схемата по-долу.
След поставяне на зъбни импланти много често се формират хематоми. Колко обемен ще бъде хематомът и дали изобщо ще се формира зависи най-вече от индивидуалните особеност на всеки един човешки организъм; други фактори, които повлияват размера на хематома, са продължителността на оперативната интервенция и механичното екартиране на тъканите. Ако операцията е по-продължителна, статистически хематомът е с по-голям размер. Ако асистентът се престарава и екартира с по-голяма сила, по наблюдения на нашия екип също се формират по-големи хематоми. Разбира се, ретракция на тъканите така или иначе е необходима, за да може операторът да вижда какво върши в оперативното поле. При повдигане на пода на максиларния синус (синуслифт) също статистически по-често се образуват хематоми.
Като профилактика на формирането и увеличаването на размера на един следоперативен хематом се препоръчва в първите 24 - 36 часа на мястото на оперативната интервенция да се поставя студен компрес. Ниската температура свива кръвоносните съдове и по този начин много по-малко кръв се излива в тъканите. Разбира се, при наличие на срязан съд с по-голям размер студеният компрес ще повлияе само частично - хематом ще се формира и заздравителният процес ще бъде труден и продължителен. При най-тежките оперативни интервенции в най-голям обем и особено при предварителна механична травма на меките тъкани се препоръчва апликация на студен компрес дори за период от 48 часа - преценката във всеки един клиничен случай е индивидуална, така че пациентът е необходимо да спазва указанията на хирурга. След изтичането на този период от време е необходимо да се поставя топъл компрес - с температура, малко по-висока от телесната, от порядъка на 45 - 50 градуса по Целзий. Повишената температура разширява кръвоносните съдове, кръвообръщението се ускорява и вече формираният хематом се резорбира доста по-бързо.
Сравнително тежък следоперативен хематом на кожата в инфраорбиталната област след премахване на себацеен аденом. Вижда се промяната в цвета на тъканите - от тъмносиньо през синьозелено до жълто. Тази промяна се дължи на разпада на кръвните пигменти - основно хемоглобинът, като разпадните продукти причиняват това оцветяване. Постепенно те се резорбират и оцветяването изчезва спонтанно, без прилагане на допълнителни лечебни процедури. Така че всеки един пациент не бива да се притеснява - дори и най-обемният хематом след операция или механична травма отзвучава! Това се дължи на отличните регенеративни и репаративни процеси, които човешкият организъм си е изградил с течение на еволюцията. Прави впечатление че дори и в областта на очната склера около ириса се наблюдава кръвонасядане - това с едължи на изливането на кръв в тъканите по съседство, както и в известна степен на венозния застой в областта на оперативната интервенция.
Около един месец следоперативно - хематомът е почти изчезнал, налице са остатъчни жълтеникави оцветявания. Започва първоначалното формиране на цикатрикс.
Една година следоперативно - няма и следа от хематома, което е логично. Дори и при най-забавените обменни процеси за толкова дълъг период от време организмът резорбира всички останали пигменти и кръвонасядания в междуклетъчните пространства.
За профилактика на формирането на хематоми е удачно да се обшиват старателно по-големите кръвоносни съдове. При малките по размер съдове електрокоагулацията осигурява напълно адекватна хемостаза - при случая, описан по-горе например, няма налични големи съдове. Най-голямата артерия в оперативното поле е a. infraorbitalis, която има диаметър не повече от 1.5 - 2 милиметра. Доста по-различно е положението в субмандибуларната област и особено в областта на шията - там са налице доста по-големи артериални съдове, които кървят обилно и продължително, при което се формират доста големи хематоми. В субмандибуларната област например преминава лицевата артерия (a. facialis), която почти винаги е необходимо да се лигира при екстирпацията на подчелюстната слюнчена жлеза. При лимфни дисекции по метода на Ванах и Крайл лигирането е задължително.
Наличие на следоперативен хематом перимандибуларно вдясно след операция по повод гингивални рецесии на фронталните зъби на горна челюст. Кръвонасядания се явяват винаги малко под оперативното поле - под действие на гравитацията кръвта се спуска надолу в междуклетъчните пространства.
Хематом дистално и каудално спрямо мястото на оперативната интервенция. Облъчване с диоден лазер на оперативното поле
Класическа лигатура на кръвоносен съд. Съдът се захваща с кръвоспиращ инструмент и се връзва с конец - за предпочитане нерезорбируем шевен материал. С особено внимание трябва да се подходи към проксималния край на съда, тъй като там артериалното налягане е високо и има опасност от повишено кървене; въпреки това поради развитите анастомози в лицево - челюстната област нерядко има и значително по сила кървене и от дисталния край на срязания съд - по хода на странични съдове кръвта достига до него и изтича понякога под формата на силна струя. Не е проблем да се лигира съд и с резорбируем конец, но времето на резорбция трябва да бъде удължено - не са удачни бързорезорбируемите конци. При употреба на конец с време на резорбция от порядъка на 7 - 10 дни е възможно разхлабване и отпускане на лигатурата, при което в късния следоперативен период се образува хематом. Това налага ревизия на оперативната рана в условията на един вече напреднал оздравителен процес.
Прошивна лигатува - при нея се налага допълнителен шев, който преминава през съдовата стена дистално от основната лигатура. По този начин се създава пречка пред артериалното налягане, което се опитва да избута основната лигатура напред по хода на кръвния ток. Прошивната лигатура може да бъде и част от основната - само че за това на хирурга е необходима игла за вдяване (за многократна употреба), каквато в съвременните хирургични отделения вече се среща рядко. Лигатурите са връзване на съдове се предлагат от производителите на шевен материал в опаковки от по 10 - 20 лигатури - това са конци с дължина 20 - 30 сантиметра без фабрично монтирана игла. При връзването на последния възел в този конец се вдява игла, с която се прошива еднократно или двукратно съдовата стена малко дистално от лигатурата и се прави още един възел - така няма опасност от избутване на лигатурата напред.
В заключение следва да се отбележи че хематоми се получават далеч не само под действието на ятрогенни фактори. В спорта хематомите са доста често явление; единствено в спортовете въдичарство и шахмат кръвонасяданията вследстиве травми се срещат по-рядко. При всеки директен сблъсък с противника или със съотборник може да се получи хематом, като в индивидуалните спортове като ски и тенис сблъсъкът очевидно е със земята или с различни спортни средства. В бойните спортове хематомите са особено тежки - както е показано на тази уеб-страница. За щастие организмът на спортистите е добре трениран и всякакви травми заздравяват доста по-бързо, отколкото при нетренираните хора.