Терминът иригация се използва в две области на човешката дейност - в селското стопанство и медицината. В аграрната промишленост под иригация се разбира напояване на обработваеми площи със система от канали; в медицината иригация означава промиване на вътрешни органи или оперативно поле с различни разтвори. Селското стопанство е извън областта, в която се опитва да се развива нашият екип, поради което ще се спрем повече на значението на иригацията в медицината и денталната медицина.
Най-общо от етимологична гледна точка думата, която в българския език съответства на чуждицата иригация, е промиване. Иригация е определено термин - чуждица, а не заемка, тъй като българската дума промиване много точно описва процеса на иригация на кореновия канал, стомаха или оперативното поле при поставяне на зъбни импланти. Д-р Иван Богоров, борецът за чистота на българския език, вероятно ще подскочи като ужилен когато някой български лектор започне да обяснява иригационния протокол на кореновите канали преди запълване; все пак иригация звучи някак си по-авторитетно и по-медицински издържано, докато промиването е повече санитарен термин, станал особено актуален по време на епидемията от коронавирус.
Една от процедурите в стоматологията, при която се изисква обилна иригация - поставяне на зъбни импланти. Пробиването, калиброването и нарязването на резби в костта са процедури, които водят до повишаване на локалната температура. Според различни проучвания in vivo и in vitro първоначално по-високата температура има стимулиращ ефект върху обмяната на веществата в костта - ускорява се кръвообръщението, което ускорява и обмяната и оздравителните процеси. Това важи за температури до 46 градуса по скалата на Целзий. При температури над тази топлинната енергия има предимно увреждащо действие върху костта; повишаването на температурата само с един градус, до 47 градуса по Целзий само в рамките на 3 секунди, увеличава вероятността от термична некроза с около 50 %. Именно поради това при поставяне на зъбни импланти е необходимо да се използва мощна перфузионна помпа, която облива калиброващите и най-вече пилотния разпробивач при подготовката на оперативното поле за импланта. Освен това отворите за поставяне на зъбни импланти са понякога с доста голям диаметър - от порядъка на 6 - 7 мм, какъвто е максималният диаметър на имплантите на Neobiotech например. Това изисква отнемане на значително количество костна тъкан, която трябва да се отстрани от оперативното поле; запълването на отвора с такива отпилки увеличава многократно опасността от костна компресия с последваща костна резорбция. Поради това в много случаи е удачно след окончателното калиброване на отвора, в който ще бъде поставен зъбният имплант, нашият екип препоръчва да се свали калиброващият пилител и да се извърши обилна иригация на отвора в костта само с перфузионната помпа и шлауха на имплантологичния наконечник. Изобщо иригацията на оперативното поле в областта на имплантологията носи само полза - колкото повече се извършва, толкова по-малка е вероятността от настъпване на усложнения.
Между другото, същият принцип е валиден и при екстракцията на ретиниран мъдрец, резекцията, разпробиването на костта за телена или пластинкова остеосинтеза при фрактури и всякакви други процедури върху костта. Така например при ретиниран мъдрец използването на обилна иригация рязко подобрява видимостта, намалява оперативното време и най-вече - осигурява значително по-бърз и безболезнен заздравителен процес. Постоперативните отоци за значително по-малки, болките са не толкова интензивни и още на третия ден след екстракцията пациентът се чувства отлично. Обратно, при липса на иригация при изпиляването на костта тя се коагулира, при по-значителен натиск от страна на оператора дори се явява пушек и неприятна миризма и се виждат тъмнокафяви петна от изгаряне на мястото на отнемане на костна тъкан. Това води до много по-бавен и неприятен за пациента оздравителен процес. Същото важи с още по-голяма сила за резекцията на челюстните кости при туморни процеси, тъй като там се отнема още по-голям обем костна тъкан. При пробиването на костта за остеосинтеза отворите са с малък диаметър (от 1.2 до 2 мм.) и липсата на иригация не създава съществен проблем в следоперативния период, единствено отворът се зацапва с костни отпилки и видимостта е по-лоша.