Микросъдовата хирургия представлява един вид висш пилотаж в областта на пластично - реконструктивната хирургия. Работи се основно от пластични хирурзи, но също и от лицево - челюстни хирурзи и специалисти по УНГ, рядко от специалисти по обща хирургия. В най-общи линии идеята на този оперативен метод е следната: от отдалечена област на организма се взема свободно ламбо, което може да включва кожа, мускул и костна тъкан в различни комбинации в зависимост от дефекта, който подлежи на реконструкция. Това свободно ламбо се взема заедно със захранващ кървоносен съд - артерия и вена, тъй като свободната трансплантация на тъкани в реципиентната ложа не винаги е с добра прогноза - особено при по-голям обем на тъканите, които подлежат на възстановяване. При свързване на хранещия съд към друг такъв в реципиентната ложа прогнозата за оцеляване на ламбото рязко се подобрява - осигуреното кръвоснабдяването силно намалява опасността от некроза на присадените тъкани. При този тип оперативни методи съществува едно изключително важно предимство - комбинират се положителните страни на свободните тъканни присадки и пластиката с локални тъкани и същевременно пък се елиминират техните недостатъци. При свободните тъканни присадки (на кожа, фасция, мускул, сухожилие и кост) няма тенеденция за ротация или транслация, съответно за спонтанно връщане на тъканите към тяхното пръвоначално анатомично място. Таквава тенденция има при пластиката с местни тъкани (по съседство) - при тях действат сили, породени от синтеза на съединителна тъкан и нормалните оздравителни процеси на организма, които винаги се опитват да придвижат тъканите към мястото, от където те са взети първоначално. При всеки свободен трансплантат обаче изхранването е силно затруднено, тъй като при повдигане на трансплантата напълно се прекъсва неговото кръвоснабдяване. При пластиката с тъкани по съседство подобен проблем не същестува - те винаги имат хранеща основа и ако тя е артериализирана, резултатите са още по-добри. Микросъдовите ламба са свободни трансплантати, взети от далечна анатомична област, къкм която те няма как да се върат спонтанно; в същото време съдовата анастомоза при правилно свързване осигурява отлично кръвоснабдяване на присадката. Това представлява цялата концепция на оперативния метод, който през последните няколко десетилетия се прилага доста широко в световен мащаб. В България все още са проведени малък брой подобни оперативни интервенции, но дори и българските хирурзи вече започват да натрупват клиничен опит в областта на микросъдовата хирургия.
При различните видове ламба кръвоносните съдове са доста различни като калибър. Дори и при един и същи тип ламбо вариациите при различните пациенти са големи - в зависимост от ръста, теглото, общия здравен статус, както и локалното състояние на тъканите. При микросъдовата хирургия хиперстеничният телесен хабитус представлява определено предимство - осигурява добре кръвоснабдени, обемни и устойчиви тъкани, докато в останалите области на хирургията подобен хабитус е по-скоро недостатък. При идеални условия се осъществяват микроанастомози на класическата триада - артерия, вена и нерв. Артерията осигурява аферентното кръвоснабдяване на ламбото, а вената - венозният дренаж. Венозният застой в едно трансплантирано ламбо представлява неприятно усложнение - силно увеличава опасността от некроза, а дори и от възпалителен процес - като при последното и пациентът, и хирургът преминават през ада. В лицево - челюстната област е най-добре венозната анастомоза да се осъществи към вътрешната яремна вена - v. jugularis interna. Тя се характеризира със стабилен и интензивен кръвоток и най-важното - в много случаи с отрицателно кръвно налягане (по-ниско от атмосферното). Поради това вената буквално изсмуква кръвта от присадените тъкани и венозен застой се получава много рядко. При някои по-малки по обем реконструкции анастомози със сетивни и моторни нерви не се налагат; при по-голям обем обаче свързването на нервните клончета рязко подобрява качеството на крайния резултат от оперативната намеса, а като следствие - и качеството на живот на пациента постоперативно.
Описани са много видове микросъдови ламба. Някои от тях се прилагат рутинно, а други - в много редки случаи. В лицево - челюстната област най-голямо приложение намират ламбото от предмишницата (което е единствено кожно - фасциално), ламбото от илиачния гребен и от фибулата. Всъщност приложение намират всички видове ламба с микросъдови анастомози - тъй като няма императивност кой дефект с какъв тип ламбо да се възстанови, всички зависи от индивидуалните предпочитания на оператора.