Поради спецификата на анатомията и физиологията на лицево – челюстната област нейната мускулатура е сложно устроена – наблюдават се голям брой мускули с разнообразна функция. С тяхна помощ се осъществяват дъвкателната дейност, говорът, мимиката на лицето, гълтането и движението на главата в различни посоки. Дъвкателните мускули, mm. masticatores, осъществяват движенията, свързани с дъвкателния акт. Те биват същински и помощни мускули. Към сьщинските се отнасят m. masseteг, m. temporalis, m. pterygoideus medialis и m. pterygoideus lateralis, а към към помощните – горните подезични мускули.
М. masseter се разполага встрани от ramus mandibulae и има приблизително квадратна форма. Той се състои от две части – повърхностна и дълбока. Повърхностната част, раrs superficialis, започва от os zygomaticum и от предния край на arcus rygomaticus с дебело сухожилие. То продължава в мускулната част, която върви косо назад и се залавя за tuberositas masseterica на angulus mandibulae. Дълбоката част на мускула, pars рrofundа, започва от вътрешната повърхност на arcus zygomaticus и fascia temporalis, върви почти отвесно под повърхностната част и се залавя за външната повърхност на ramus mandibulае. Двете части са разделени назад чрез ниша, изпълнена сьс съединителна тъкан. Тъй като мускулните снопчета са ориентирани в различна посока, физиологичният напречник ма мускула е много по-голям от анатомичния. Често се срещат добавъчни мускули към m. temporalis.
М. masseter е най-мощният повдигач на долната челюст. Благодарение на идеалния от гледна точка на биомеханиката ход на влакната му той притиска зъбните редици чрез изометрично съкращение сьс сила, равна на теглото на тялото. Поради косия вървеж на повърхностната част мускулът участва и в придвижването напред на долната челюст. Заедно с m. pterygoideus medialis той образува мускулна примка около аngulus mandibulae, в която двата мускула действат сиихронно като осъществяват около 55 % от дъвкателния натиск. Инервацията на m. masseter се осъществява от n. massetericus (клон на n. mаndibularis).
Лицево - челюстна хирургия Зъбни импланти
Схема на основните дъвкателни мускули
М. temporalis, слепоочният мускул, запълва fossa temporalis на черепа. Названието на областта е въведено още в древността - изследователите са забелязали че при побеляването на косите обикновено първа се засяга слепоочната област, следователно тя е белег за напредването на времето (tempora означава време в множествено число на латински). Според други схващания там е разположено така нареченото сляпо око, поради което другото название на областта е слепоочие. Темпоралният мускул има ветрилообразна форма и е покрит от плътната lamina profunda на fascia temporalis. Започва от lineа temporalis inferior, от squama temporalis, аlа major на os sphenoidale и os zygomaticum, както и от fascia temporalis. Влакната конвергират под аrcus zygomaticus и преминават в здраво сухожилие, което се залавя за рrос. coronoideus и прилежащата вътрешна повърхност на ramus mandibulae. Между сухожилието и arcus zygomaticus се намира мастна тъкан, която улеснява плъзгането на сухожилието. Като амомалия се срещат добавъчни влакна, които свързват m. temporalis с m. masseter или m. pterygoideus lateralis. М. temporalis е най-дългият сьщински дъвкателен мускул, а поради ветрилообразната си форма той има голям физиологичен напречник. Основната му функция е повдигането на долната челюст. Мускулът участва с около 45 % в дъвкателния акт. Максималната му сила се проявява при предварителното му разтягане (отворена уста). М. temporalis участва в дъвкателнитe движения чрез задържане на сaput mаndibulae на пасивната страна. Предната част на мускула тегли долната челюст напред, а задната – назад. Инервацията се осъществява от nn. temporales profundi от n. mаndibularis.
М. pterygoideus medialis, медиалният криловиден мускул, се разполага във fossa infratemporalis меднално от ramus mаndibulae. Притежава две глави – медиална и латерална. Медиалната започва от lamina medialis на рrос. pterygoideus и fossa pterygoidea, а много малката латерална глава – от lamina lаteralis на рrос. pterygoideus и tuber maxillае. Между двете глави се разполага залавното място на m. pterygoideus lateralis. Мускулните влакна вървят косо надолу и назад и се залавят за tuberositas pterygoidea по вътрешната страна на angulus mandibulae. М. pterygoideus medialis може да се свързва чрез мускулни снопчета с m. masseter или с m. tensor veli palatini. Функцията на мускула е свързана с повдигане на долната челюст и с плъзгането й напред. При едностранно съкращение мускулът завърта мандибулата към противоположната страна. Инервацията се осъществява от n. pterygoideus medialis от n. mandibularis.
М. pterygoideus lateralis има хоризонтален вървеж и се състои от две части – горна и долна. Горната започва от facies infratemporalis на аlа major ossis sphenoidalis и се залавя за fovea pterygoidea на мандибулата и капсулата на темпоромандибуларната става. Долната част започва от lamina lateralis на рrос. pterygoideus и се залавя също за fovea pterygoidea на мандибулата. Долната част се обхваща от двете глави на m. pterygoideus medialis. Като аномалия се наблюдава липса на раrs superior и наличие на добавъчен мускул, m. pterygoideus proprius от crista infratemporalis към lamina lateralis. Единствен от сьщинските дъвкателни мускули m. pterygoideus lateralis отваря устата. При двустранно съкращение той тегли напред сарut mandibulae заедно с discus аrticularis. При едностранно ськращение мускулът участва в дъвкателното движение чрез завъртане на мандибулата на противоположната страна. Инервацията се осигурява от n. pterygoideus lateralis от n. mandibularis.
Схема на повърхностните мимически мускули
Схема на дълбоките мимически мускули
Мимическите мускули се разполагат предимно в лицевата област и чрез съкращенията си променят израза на лицето (мимиката). Произлизат от втората хрилна дъга и се инервират от n. facialis. С изключение на m. buccinator мимическите мускули нямат собствена фасция, а са покрити само с перимизиум. Те започват от кости на черепа или от апоневрози. Техните сухожилия съдържат еластични влакна и се вплитат във влакнестите структури на подкожието и кожата. Чрез тонуса си те определят физиономията на индивида, а при ськращение предизвикват нови кожни гьнки или изглаждат сьществуващите и с това изменят израза на лицето. Мускулите около устата помагат за поемане на храна и течности и за артикулацията на думите.
Мимическите мускули се разделят на няколко групи – мускули на черепния покрив, около клепачната цепка, около носа, около устната цепка и около ушната мида. Мускулите на черепния покрив се обединяват в m. epicranius. Той се състои от две части – m. occipitofrontalis и m. temporoparietalis. Те са свързани чрез дебела апоневроза, galea aponeurotica, която е срастнала с кожата. Между апоневрозата и периоста на черепния покрив се разполага рехава съединителна тькан, която прави възможно плъзгането помежду им.
М. occipitofrontalis се сьстои от две части – предна и задна. Предната, venter frontalis, представлява мускулна плоча, която започва от кожата и подкожната тькан на веждите и глабелата, като има връзка сьс сухожилията на мускулите около горния клепач. Левият и десният мускул срастват със своите медиални части, а нагоре се залавят за galea ароnеurotica. Задната част, venter occipitalis, е значително по-къса и тьнка. Започва от страничния участък на linea nuсhае suprema и на нивото на горния ръб на ушната мида се вплита в задния край на galeа aponeurotica, като има връзка и с ушната мида. Много рядко може да липсва galeа aponeurotica. По-често се среща разделянето на venter frontalis или свързването му с мускули на ушната мида. Venter occipitalis също може да липсва и също понякога се свързва с мускули на ушната мида. При съкращаване на отделните части galeа ароneurotiса заедно с окосмената кожа се придвижва напред или назад. При фиксирана galeа aponeurotica venter frontalis повдига веждата и предизвиква напречни гьнки на кожата на челото, като дава израз на внимание или учудване. Последващо съкращение на vеntеr occipitalis изглажда кожата на челото. Vеntеr frontalis се инервира от rr. temporales на n. facialis, а venter occipitalis – от r. occipitalis на n. facialis.
М. temporoparietalis е сьставен от тънки мускулни снопчета, които започват от fascia temporalis superficialis и се залавят за страничния участък на galea aponeurotica. Мускулът варира твърде много и може да липсва. Инервира се от rr. temporales на n. facialis.
Мускулите около клепачната цепка имат значение за мимиката и са свързани функционално с органа на зрението. Към тази група се отнасят m.orbicularis осuli, m. corrugator supercilii и m. depressor supercilii. М. orbicularis осuli се разполага около клепачната цепка. Състои се от три части – клепачна, орбитална и слъзна. Клепачната част, pars palpebralis, заляга пред клепачната плочка, tагsus. Сьставена е от дъговидни мускулни влакна, които започват от lig. раlреbralе mediale и встрани се вплитат в raphe раlреbralе laterale. Орбиталната част, pars orbitalis, е сьставeна от по-дебели дъговидни мускулни снопчета, които започват от lig. раlреbrаlе mediale, crista lacrimalis и рrос. frontalis maxillае. Те покриват горния и долния орбитален ръб и се вплитат в raphe раlреbralе laterale. Горната част на мускула покрива venter frontalis на m. осcipitofrontalis и има връзка с m. corrugator supercilii. Част от влакната му се насочват отвесно към кожата на веждата и се означават като m. depressor supercilii. Влакна от долната част на мускула покриват залавните места на m. levator labii superioris и мускулите около носа.
Слъзната част, раrs lacrimalis (мускул на Horner), представлява тьнък плосък мускул, който се разполага в медиалната част на орбитата зад слъзната торбичка. Той започва от слъзната кост, обхваща слъзната торбичка и слъзните канали и разделяйки се на две части, се вплита в ръбовете на горния и долния клепач. Наблюдават се различия в развитието на pars palpebralis, както и допълнителни снопчета към съседни мускули.
М. orbicularis осuli затваря клепачната цепка. Раrs palpebralis доближава клепачните ръбове, а сьс съкращението на раrs orbitalis се постига притискането им (защита от светлина). При това в страничния клепачен ъгъл се появяват радиални кожни гънки. Раrs lacrimalis подпомага оттичането на слъзната течност. При самостоятелно съкращение на pars orbitalis окото примигва, но остава отворено – втренчен, недоверчив, недоброжелателен поглед. Частта над клепачната цепка се инервира от rr. temporales, а частта под нея – от rr. zygomatici на n. facialis.
М. corrugator supercilii (мускул за сбрьчкване на веждата) се разполага между веждата и основата на носа и е покрит от m. orbicularis осuli. Започва от раrs nasalis на os frontale и margo supraorbitalis, върви нагоре и встрани и се вплита в кожата по средата на веждата и във venter frontalis на m. осcipitofrontalis. Мускулът може да липсва. Функцията му е свързана с теглене на веждата надолу и медиално. При силна болка рефлекторното двустранно съкращение на мускула предизвиква две дълбоки вертикални гънки в основата на носа. Той участва в оформяне на израз на дълбок размисьл, а заедно с други мускули, най-вече m. procerus, изразява неодобрение.
М. depressor supercilii е непoстоянен мускул, който се образува от влакна на pars orbitalis на m. orbicularis осuli. Той започва от медиалния ръб на орбитата и се вплита в кожата на медиалната част на веждата. Тегли веждата надолу и медиално и дава израз на строгост. Инереацията му се осъществява от r. temporalis на n. facialis.
Мускулите около носа променят формата на носа и участват в мимиката. Към тази група се отнасят m. рrосеrus, m. nasalis, m. depressor septi, m. levator labii superioris alaeque nasi и m. levator labii superioris. М. рrоcerus (мускул на страшния вид) се разполага в основата на носа. Той започва като един мускул и се разделя иа две части, които нагоре се вплитат в кожата над глабелата. Тегли кожата между двете вежди надолу и предизвиква напречна гьнка в основата на носа. При съществуващо съкращение на m. corrugator supercilii физиономията придобива страшен израз. Инервация – rr. zygomatici на n. facialis.
М. nasalis (носен мускул) се разполага по горно – страничната повърхност на носа. Състои се от две части – напречна и криловидна. Напречната част, pars transversa, започва от максилата над кучешкия зъб и разширявайки се, нагоре се насочва към гърба на носа, където двата мускула се съединяват помежду си. Криловидната част, раrs аlaris, обикаля около ноздрата. Тя започва от максилата над резците и се вплита в кожата на ноздрата и горната устна. М. nasalis приплесва хрущялния нос и стеснява ноздрите. Той придава весел вид на лицето. Инервация – rr. zygomatici на n. facialis.
М. depressor septi представлява отделени от m. orbicularis оris вертикални влакна, които се вплитат в кожата на носната преграда. Той смъква върха на носа. М. apicis nasi е непостоянен мускул, който върви по горния ръб на ноздрата към върха на носа. Той разширява ноздрата. Двата мускула се инервират от rr. zygomatici на n. facialis.
М. levator labii superioris аlаеquе nasi се разполага встрани на носа. Започва от рrос. frontalis maxillае и margо infraorbitalis и се спуска надолу към кожата на носа и горната устна. Повдига върха на носа, разширява ноздрите и повдига горната устна. За мимиката той дава израз на недоволство. Инервация – rr. zygomatici на n. facialis.
Схема на мускулите около устната цепка
Мускулите около устната цепкa участват в дъвкателния акт и чрез многобройните си връзки допринасят за мимиката. Към тях се отнасят m. orbicularis oris, m. buccinator, mm. zygomatici, m. risorius, m. levator labii superioris, m. levator аnguli oris, m. depressor labii inferioris и m. mentalis. М. orbicularis оris изгражда основната част от горната и долната устна. Съставен е от дъговидни мускулни влакна, които се залавят за сухожилия, разлоложени встрани от устния ъгьл. Периферната част на мускула се залавя за алвеоларните израстъци на горната и долната челюст. Мускулните влакиа са разпределени в три системи – маргинални, лабиални и прави. Маргиналните се вплитат в оцветената кожа на устните. Лабиалните представляват периферната част, която се простира до septum nasi и кожата на брадичката. Правите мускулни влакна имат радиерна ориентация, излъчват се от максилата към кожната гънка на горната устна (philtrum) и придават характерната форма на горната устна. М. orbicularis oris определя формата на устните. При едновременно съкращение на мускула той действа като сфинктер. Наличието на междинни сухожилия позволява и самостоятелно съкращение на отделни негови части. Pars marginalis придърпва устните навътре и ги прави по-малки („зла уста"). При ськращение на рars labialis устните се изтеглят напред. Нормалната функция на мускула е предпоставка за правилна артикулация на речта. Като мимически мускул той дава израз на подозрителност и раздразнение. Инервация – rr. bucales на n. facialis.
М. buccinator представлява мускулна плоча, която затваря странично устната кухина. Той започва от рrос. alveolaris на горната челюст и се залавя за linea obliqua на долната челюст. Предният ръб на мускула лежи на равнището на втория кътник, а задният се вплита в raphe pterygomаndibulare. Raphe pterygomandibulаrе представлява междинно сухожилие за m. buccinator и мускулите на гьлтача. То се изопва между hamulus pterygoideus и linea obliqua на мандибулата. От предната част на мускула се отделят влакна, които, кръстосвайки се в устния ъгьл, се вплитат в m. orbicularis oris. Единствен от дъвкателните мускули m. buccinator притежава собствена фасция. Мускулът притиска бузата към зъбите. Чрез своя тонус той има значение за дъвкателния акт и устното дишане. При едновременно ськращение устните ъгли се изтеглят странично, с което се получава израз на добро настроение. Инервация – rr. buccales на n. facialis.
М. zygomaticus major се разлолага встрани от устния ъгъл. Започва от os zygomaticum и се спуска косо надолу и медиално към кожата на устния ъгьл. Дълбоките влакна на мускула се вплитат в мускулатурата на горната устна. М. zygomaticus minor се образува от горно – медиалните влакна на m. zygomaticus major. Той започва от ябълчната кост и се вплита в кожата на назолабиалната гьнка. Двата мускула теглят устния ъгьл нагоре и встрани, като изглаждат назолабиалната гънка. Заедно с m. risorius те са "мускули на смеха" и дават израз на задоволство. Инервацията се осъществява от rr. zygomatici на n. facialis.
М. risorius е непостоянен мускул, който се разполага встрани от устния ъгьл. Той започва от fascia massetеriса и се вплита в кожата на устния ъгъл и горната устна. Тегли устния ъгьл нагоре и встрани и предизвиква трапчинка на кожата на бузата. Изразява добро настроение. Инервация – rr. buccales на n. facialis.
М. levator labbii superioris се разполага встрани от носа. Започва под margo infraorbitale и се залавя за кожата на горната устна. Влакната му се сплитат с тези на m. levator labii superioris alequae nasi. Мускулът повдига горната устна. Предизвиквайки кожни гънки около крилата на носа, двата мускула дават израз на недоволство. Инервация – rr. zygomatici на n. facialis.
М. levator аnguli оris се разполага под m. levator labii superioris alequae nasi. Започва от fossa саninа и се вплита в кожата на устния ъгьл. Тегли устния ъгъл нагоре и леко медиално. Като мимически мускул той подсилва израза на недоволство. Съвместно с m. levatоr labii superioris той предизвиква израз на гняв и откровена заплаха – показването на зъбите е ярко атавистична реакция.
М. depressor anguli oris има триъгълна форма и се разполага под устния ъгъл. Започва от ръба на долната челюст встрани от брадичката (до първия молар) и конвергирайки към устния ъгьл, се вплита в останалите мускули и кожата на горната устна. Една част от мускула започва от кожата на брадичката. Тя може да е добре развита и да се слива с мускула на противоположната страна (m. transversus menti). Мускулът тегли устния ъгьл надолу и встрани, при което се получава кожна гънка. При двустранно съкращение мускулът дава израз на недоволство и тъга. Инервация – rr. buccales на n. facialis.
М. depressor labii inferioris се разполага надолу от долната устна и има квадратна форма. Започва от мандибулата под нивото на foramen mentale и се вплита в долната част на m. orbicularis оris. Повърхностни влакна на мускула се залавят за кожата на долната устна. М. depressor labii inferioris тегли долната устна надолу и встрани, като подсилва израза на неудоволствие. При силно съкращение придава израз на тъга, огчаяние и безизходност. Инервация – r. marginalis mandibulае n. facialis.
М. mentalis се разполага под кожата на брадичката. Започва от jugum alveolare на латералния резец и се залавя за кожата на брадичката. Тегли брадичката напред и нагоре и предизвиква вертикална кожна гънка, sulcus mentalis. Мускулът участва в израза на лошо настроение. При съвместно съкращение с m. depressor аnguli oris той е водещ при детския плач. У възрастни m. mentalis дава израз на недоверие, обърканост. При относителен покой на останалите мимически мускули изразява превъзходство и презрение. Инервация – r. marginalis mandibulae n. facialis.
М. transversus menti представлява напречно вървящи мускулни влакна между двата брадичкови мускула. При съкращение той образува трапчинка на брадичката. Инервация – r. marginalis mandibulae n. facialis.
Мускулите около ушната мида при човека са рудиментарни и често липсват. Те се залавят за хрущяла на ушната мида. Различават се горен, преден и заден мускул. М. auricularis superior е най-големият от ушните мускули. Той започва от galea aponeurotica и се залавя за предната и задната част на ушната мида. М. auricularis аnterior започва от fascia temporalis и се залавя за предния участък на ушната мида. М. auricularis posterior започва от горната част на рrос. mastoideus и се залавя за задния участък на ушната мида. Ушните мускули теглят ушната мида на своята страна. Предните се инервират от rr. temporales, а задните – от r. auriculaгis posterior n. facialis.
Мускулите на шиятa се разполагат по предната и страничната й повърхност. Залавят се за черепа, гръбначния стълб, гръдния кош и костите на раменния пояс. Покрити са с плътна фасция (fascia cervicalis), която се разслоява на няколко листа. Повърхностният лист започва от долния ръб на мандибулата и се залавя за os hyoideum, предната повърхност на manubrium sterni и медиалния край на клавикулата. Разцепва се по предния ръб на m. sternocleidomastoideus на два листа – повърхностен и дълбок, които обхващат мускула и отново срастват зад задния му ръб. Чрез подобно разцепване ма фасцията и в горния участък на шията се образува леговище за glandulа submandibularis.
Средният лист на фасцията се разполага в предната част на шията. Тя започва от os hyoideum и се залавя за задната повърхност на manubrium sterni и клавикулата. Странично laminа pretrachealis се вмъква под m. sternocleidomastoideus и сраства с междинното сухожилие на m. omohyoideus. Lamina pretrachealis покрива долните подезични мускули, които чрез тонуса си облекчават венозния отток от главата. Назад тя достига до mm. sсаleni.
Дълбокият лист, lаmina prevertebralis, започва от раrs basillaris ossis осcipitale, покрива превертебралните мускули и сраства с lig. longitudinаlе anterius под III гръден прешлен.
Към повърхностните мускули на шията се отнасят m. platysma и m. sternocleidomastoideus. Platysma е главният остатък от съществуващите при животните подкожни мускули (panniculus carnosus). Мускулът произхожда от II бронхиална дъга и се причислява към мимическите. Той има квадратна форма и се разполага под кожата от двете страни на шията. Платизмата започва от corpus mandibulae и като тънка мускулна плоча се спуска надолу и встрани върху ключицата до второто междуребрено пространство. Горният й край има връзка с мускулите около устата, а под брадичката често двата мускула са свързани с напречни мускулни снопчета. Мускулът може да е слабо развит или да липсва. Съществуват и много добре развити подкожни мускули с разширяване на залавните им места и връзка със съседни мускули. При възрастни хора мускулните влакна атрофират и се заменят със съединителна зъкан. Така се получават характерни надлъжни гънки, маркиращи предния ръб на мускула. M. platysma движи кожата на шията към фиксираното си залавно място, като предизвиква напречни гънки. Ритмичните съкращения способстват оттичането на кръвта по повърхностните вени. Поради връзките си с мимическите мускули платизмата съдружно с тях изразява изненада, yплaxa и неудържим гняв и подпомага отварянето на устата. Инервация – r. colli n. facialis.
М. sternocleidomastoideus, гръдноключичносисовидният мускул, е найголемият мускул на шията. Мускулът се очертава добре при завъртане на главата в противоположната страна. Започва с две глави – медиална и латерална. Медиалната (caput sternale) е по-дълга, започва от горния край на manubrium sterni и огражда fossa jugularis. Латералната глава (caput claviculare) започва от горния ръб на медиалната 1/3 на ключицата. Двете глави на мускула ограждат fossa supraclavicularis minor. Нагоре caput sternale кръстосва caput claviculare и се залавя за задната повърхност на рrос. mastoideus и linea nuchae superior. Caput сlаvicularе e покрита от медиалната глава и се залавя за върха на рrос. mastoideus. М. sternocleidomastoideus може да има широка клавикуларна глава и може да бъде разцепен, да призежава долълнителни глави, да се свързва със съседни мускули. Нерядко се среща вродено или придобито (след разкъсване през време на раждането) скъсяване на мускула, при което главата остава трайно наклонена на същата страна и завъртяна на противоположната страна (torticolis).
При двустранно съкращение на m. stemocleidomastoideus шийната лордоза се увеличава – главата се изнася напред и лицето се обръща нагоре – "търсене на храна". При едностранно съкращение главата се наклонява на същата страна и се завърта към противоположната. При фиксирана глава мускулът повдига гръдния кош и подпомага вдишването. М. sternосleidomastoideus и m. trapezius имат общ произход от хрилните дъги, поради което инервацията им е от n. accessorius и r. trapezius от рl. cervicalis (С1 – С2).
Горните подезични мускули, mm. suprahyoidei, се разполагат под долната челюст между черепа и подезичната кост. Те изграждат пода на устната кухина и вземат участие в дъвченето, гълтането и артикулацията. Мускулите произлизат от първите две хрилни дъги и първите миотоми. Към тази група се отнасят m. mylohyoideus, m.digastricus, m. stylohyoideus и m. geniohyoideus.
М. mylohyoideus представлява мускулна плоча, която образува пода на устната кухина. Започва от lineа mylohyoidea – от третия кътник до spinа mentalis и се залавя за os hyoideum. Предните влакна са по-къси и вървят напречно, а задните са коси. Двата мускула срастват по средата в сухожилен шев, raphe m. mylohyoidei, който се изопва между spina mentalis и тялото на os hyoideum. Като чест вариант на мускула се наблюдава разделяне на предната и задната част и допълнителни снопчета към съседни мускули. М. mylohyoideus поддържа езика и при съкращение го притиска към небцето. При фиксирана мандибула той повдига подезичната кост и ларинкса и така участва в гълтането. Ако е фиксирана подезичната кост, мускулът отваря устата. Инервация – n. mylohyoideus от n. mandibularis.
М. digastricus се разполага по долната повърхност на m. mylohyoideus. Той притежава две коремчета – задно и предно, които всъщност са два отделни мускула с различен произход и инервация. Задното коремче, venter posterior, е по-тънко и по-дълго. То започва от incisura mastoidea и преминава в междинно сухожилие. Оттук започва предното коремче, venter anterior, което се залавя за fossa digastrica на мандибулата. Междинното сухожилие е обхванато от съединителнотъканна примка, която го прикрепва към подезичната кост и осиryрява плъзгане му при съкращаване на мускула. Среща се липса на едно от коремчетата, двойни коремчета или добавъчни мускулни снопчета към съседни мускули.
М. digastricus подсилва m. mylohyoideus, като с предното си коремче участва в образуване на diaphragma оris. Той повдига подезичната кост, а когато тя е фиксирана, отваря устата. При едностранно ськращение мускулът участва в страничното движение на долната челюст. Venter anterior се инервира от n. mylohyoideus на n. mandibularis, а venter posteriоr – от n. facialis.
М. stylohyoideus е тънък мускул, който започва от основата на рrос. styloideus, върви косо надолу и медиално и се разцепва на две крачета, които обхващат междинното сухожилие на m. digastricus, след което се залавя за os hyoideum. Мускулът рядко може да липсва или да се свързва със съседни мускули. М. stylohyoideus повдига подезичната кост при гълтане и я тегли назад. Инервира се от n. facialis.
М. geniohyoideus се разлолага над m. mylohyoideus. Започва от долната част на spina mentalis и се залавя за тялото на подезичната кост, като се разполага встрани от raphe m. mylohyoidei. Повдига и тегли напред подезичната кост. Когато тя е фиксирана, смъква долната челюст и я тегли назад. При едностранно ськращение движи мандибулата встрани. Инереация – от влакна на С1, които вървят с n. hypoglossus.
Долните подезични мускули, mm. infrahyoidei, са плоски мускули, които се разполагат между подезичната кост и гръдния кош и са покрити с lamina pretrachealis на шийната фасция. Те принадлежат към правите мускули на шията, които произхождат от предните части на шийните миотоми. Към тази група се отнасят m. sternohyoideus, m. omohyoideus, m. stemothyroideus и m. thyrohyoideus. М. sternohyoideus е най-дългият от тях и се разполага близо до медианната линия. Той започва от задната повърхност на manubrium sterni, капсулата на стерноклавикуларната става и медиалния край на ключицата. Постепенно се стеснява нагоре и се залавя за долния ръб на подезичната кост. Мускулът фиксира подезичната кост и я тегли надолу. Инервация – клонове на ansa cervicalis (С2 – С3).
М. omohyoideus се разполага встрани от m. sternohyoideus. Състои се от две тънки плоски коремчета – долно и горно. Долното започва от горния ръб на скапулата и lig. transversum scapulae superius. То се разполага почти хоризонтално и преминава в междинно сухожилие. От него започва горното коремче, което се залавя за оs hyoideum. Междинното сухожилие кръстосва сьдовo – нервния сноп на шията и сраства сьс съединителнотъканната му обвивка, vagina carotica. Като вариетети се наблюдават допълнителни коремчета от ключицата, срастване с m. sternohyoideus, липса на едно коремче или на целия мускул.
М. omohyoideus фиксира подезичната кост и я тегли надолу. Той изопва шийната фасция и улеснява венозния отток от главата. Venter superior се инервира от radix superior (С1 – С2), а venter inferior – от radix inferior ansaе cervicalis (С2 – С4).
М. sternothyroideus се разполага под m. sternohyoideus. Той започва от задната повърхност на manubrium sterni и I ребро. Нагоре мускулът покрива щитовидната жлеза и се залавя за linea obliquа на щитовидния хрущял на ларинкса. Мускулът стабилизира ларинкса при фонация. Инервация – ansa cervicalis (С2 – С4).
М. thyrohyoideus е най-късият от долните подезични мускули. Той започва от плочката на щитовидния хрущял, над залавното място на m. sternohyoideus и се залавя за подезичната кост. Влакна от мускула могат да срастнат с калсулата на щитовидната жлеза или към съседни мускули. При фиксирана подезична кост m. thyrohyoideus повдига ларинкса и участва в гълтането. Заедно с другите подезични мускули той участва във фонацията. Инервация – radiх superior аnsаe cervicalis (С1 – C2).
Дълбоките мускули на шията се разполагат пред и встрани от гръбначния стълб. Те са покрити от lamina prevertebralis на шийната фасция. Функционално са свързани с движенията на главата, шийния гръбнак и първите ребра. Към тази група се отнасятs mm. scaleni, m. rectus capitis аnterior, m. longus capitis и m. longus colli. Мm. scaleni се разполагат встрани от горния отвор на гръдния кош. Те започват от рrосс. transversi на шийните прешлени и се залавят за първите две ребра. Различават се три стълбести мускула – преден, среден и заден. Предният започва със зъбци от tuberculum anterius рrос. tгansversi на III – VI шиен прешлен. Мускулните влакна образуват обло тяло, чиетo сухожилие се залавя за tuberculum m. scaleni на I ребро. Заедно с m. scalenus medius той огражда цепковидно пространство, spatium interscalenum. M. scalenus medius е най-големият от трите стълбести мускула. Той започва от tuberculum posterius рroс. transversi на III – VII шиен прешлен и се залавя за I ребро. Наблюдава се разширяване на залавните места до атласа и надолу до III ребро, както и преминаване на влакна към m. scalenus аnterior. М. scalenus posterior започва от tuberculum posterius рrосс. transverse на V – VII шиен прешлен и се залавя за II ребро. И трите мускула се инервират от rr. ventrales на nn. spinales. Стабилизират шийната част на гръбначния стьлб. При едностранно ськращение наклоняват и завъртват гръбнака на същата страна, а m. scalenus аnterior го навежда напред. При фиксиран гръбначен стьлб поддържат и повдигат първите ребра и по този начин подпомагат вдишването. Съкращавайки се ритмично, mm. scaleni са важни помощни мускули на дишането.
Мекото небце съдържа няколко мускула, които осъществяват неговите движения при говор, хранене и пиене на течности. М. levator veli раlatini има цилиндрична или леко приплесната форма и започва от facies inferior рartis petrosi и от долната повърхност на хрущялната част на слуховата тръба, спуска се надолу медиално от m. tensor veli palatini и се залавя за апоневрозата на мекото небце. Сукожилните влакна се разпростират по нейната горна повърхност. Мускулът е обграден от съединителна тькан. При ськращение той затваря ostium pharyngeum tubae auditivae и повдига небцовата завеска, като я притиска към задната cтeна на гьлтача. Мускулът се инервира от plexus pharyngeus – моторните влакна идват от n. vagus, като в действителност са влакната на n. ассеssоrius, присъединени към блуждаещия нерв.
М. tensor veli рalatini е тънък триъгълен мускул, започващ от fоssа scaphoidea на клиновидната кост, от медиалната част на слуховата зръба и от spina ossis sphenoidalis. Спускайки се надолу, той образува нежно сухожилие с ширина 2 – 6 mm, което завива медиално около hamulus pterygoideus и се залавя за aponeurosis palatinаe. Между сухожилието и куката се намира малка синовиална торбичка, bursа synovialis m. tensoris veli palatini. При двустранно съкращение мускулът обтяга мекото небце и отваря ostium pharyngeum tubае auditivae. Инервира се oт n. tensoris veli palatini на n. mаndibularis.
М. uvulaе започва от небцовата разтеглица и от spinа nasalis posterior и достига до върха на висулката. Мускулът е нечифтен. При ськращение повдига и скъсява висулката. Инервира се от влакна на n. vagus.
М. palatoglossus започва с два снопа от ароneurosis раlatinа, спуска се надолу и се вплита в напречния мускул на езика. В горната си част мускулът е дебел около 9 мм, надолу изтънява, след което отново се разширява. Той е разположен под аrcus palatoglossus. Прн ськращаване стеснява устния зев. Инервира се от влакна на n. vagus, а вероятно и от n. glossopharyngeus посредством рlexus pharyngeus.
М. palatopharyngeus е сравнително сложно устроен мускул поради няколкото му начални места. Започва от aponeurosis palatinа с две снопчета, разположени пред и зад m. levator veli palatini, от hamulus pterygoideus и от медиалната пластинка на криловидния израстък. Мускулът се спуска надолу зад небцовата сливица, като образува arcus palatopharyngeus и се залавя за страничната повърхност на щитовидния хрущял, а част от влакната му се вплитат в страничната стена на гълтача. Съкращаването му води до стеснение на устния зев, теглене на гълтача нагоре, напред и медиално и скъсяването му по време на гълтане на храната. Инервира се от n. vagus и n. glossopharyngeus.
Мускулите на езика се делят на две групи – скелетни, или външни, които започват от съседни кости на черепа, и собствени, или вътрешни, образуващ три системи от влакна. Външните мускули са четири и чрез своите действия придвижват езика като цяло. М genioglossus започва от горната част на spinа mentalis (spinа m. genioglossi), като мускулните влакна се насочват ветрилообразно. Предните влакна се насочват към върха на езика, а задните, насочвайки се хоризонтално, достигат гърба и корена на езика, като частично се смесват по ход с влакната на вертикалния и надлъжните собствени мускули на езика. Този мускул е най-силният в сравнение с другите. Във връзка с членоразделната реч, за която мускулът има сьществено значение, при човека залавното му място spinа mentalis е добре развито. При двустранно съкращение на мускула върхът на езика се избутва напред, а при едностранното се отклонява встрани. Със своя тонус мускулът не позволява на езика да затвори дихателния път при хоризонтално положение. Такава опасност съществува при загуба на сьзнание и двустранни фрактури на предния сегмент на долната челюст.
М. hyoglossus започва от соrnu majus и от част от тялото на подезичната кост, насочва се нагоре и напред, смесва се с влакната на вертикалния мускул и се залавя за апоневрозата по страничните ръбове на езика. При съкращение тегли езика надолу и назад. Наклонява езика на една страна при едностранно съкращение.
М. chondroglossus е непостоянен по размер сноп влакна, започващи от малкия рог на подезичната кост и достигащи гърба на езика. Той често е свързан с m. hyoglossus и се приема за част от него. Съкращението му води до задебеляване на езика и до изтеглянето му назад и надолу.
М. styloglossus започва от processus styloideus и от горната част на lig. stylomandibulare, спуска се надолу, напред и медиално и достига ръба на езика. Крайната му част се разделя на две части. Влакната на едната вървят надлъжно и се смесват с тези на долния надлъжен мускул. Влакната на другата му част вървят косо, като прекосяват m. hyoglossus. Мускулът тегли езика назад и нагоре.
Собствените мускули на езика са също четири на брой. М. longitudinalis superior представлява тьнък слой от мускулни влакна, разположени в съседство с лигавицата по гърба на езика. Започва от корена на езика в близост до епиглотиса, както и от septum linguae, насочва се напред към върха и съседните ръбове на езика, като се залавя за апоневрозата. При съкращение скъсява и леко задебелява езика. При едностранно действие отвежда езика встрани.
М. longitudinalis inferior е тясна ивица мускулни снопчета, вървяща близо до долната повърхност на езика, между влакната на m. hyoglossus и m. genioglossus. Започва от корена на езика и отчасти от тялото на подезичната кост. Влакната му се смесват с тези на m. styloglossus и на гореспоменатите мускули и се залавят за апоневрозата в областта на върха на езика. Действието му е като на горния надлъжен мускул.
М. transversus linguae започва от septum linguae, насочва се латерално и се залавя за апоневрозата по латералните части на гьрба и по ръбовете на езика. Към корена на езика влакната му се смесват с тези на m. palatoglossus. Мускулът стеснява и удължава езика.
М. verticalis linguae започва от апоневрозата по гърба на езика и достига до долната му повърхност. Добре е развит по страничните ръбове. При съкращение приплесква и разширява езика.
Всички мускули на езика се инервират от n. hypoglossus.
Мускулната обвивка на гълтача е изградена от два слоя – надлъжен и кръгов. За разлика от останалите кухи органи на стомашно – чревния тракт надлъжният слой е разположен отвътре, а кръговият отвън. Надлъжната мускулатура изгражда повдигачите на гълтача, като в началото си е групирана на снопове, но с навлизане по-надолу в стената на гълтача образува един разрехавен надлъжен слой. Кръговата мускулатура не е циркулярно разположена, а е изградена от керемидоподобно подредени пластинки от напречномабраздени мускулни влакна, вървящи косо и прикрепващи се за raphe pharyngis. Въз основа на разположението и функцията на мускулите те се разделят на две групи – повдигачи, mm. levatores pharyngis, с надлъжно вървящи влакна и стегачи, mm. constгictores pharyngis, чиито влакна вървят в коса посока. Влакната на повдигачите навлизат в стената на гълтача през цепнатината между горния и средния стегач. Това са три, а понякога четири малки мускула.
М. stylopharyngeus започва от рrосеssus styloideus, върви надолу и медиално към задностраничната повърхност на гълтача и прониква между горния и средния стегач. Влакната му се преплитат с тези на стегачите и някои от тях достигат до надгръклянния и щитовидния хрущял. Мускулът е дълъг и нежен с цилиндрична форма в горната си част, като се приплесква при навлизането си в стената на гълтача. N. glossopharyngeus завива около него по задната и латералната му повърхност, като го инервира посредством r. musculi stylopharyngei. При неговото съкращение гълтачът се повдига и леко се разширява в латерална посока.
М. salpingopharyngeus започва от хрущялната част на слуховата тръба в близост с фаринreалния й отвор, спуска се надолу, като се слива с влакната на m. palatopharyngeus. Инервира се от plexus pharyngeus. При съкращение повдига горната част на латералната стена на гьлтача.
М. раlatopharyngeus е сравнително голям мускул, описан вече при мускулите на небцето. М. pterygopharyngeus е вариабилно мускулно снопче, косто започва от рrocessus pterygoideus.
Стегачите на гьлтача са три: горен, среден и долен. М. constrictor pharyngis superior представлява четириъгълна тънка пластинка. В зависимост от началните си места вентрално той се разделя на четири части. Раrs pterygopharyngea започва от медиалната пластинка на криловидния израстък, като влакната й се насочват назад и нагоре. Раrs buccopharyngea започва от raphe pterygomandibulare, който представлява съединителнотъканна връв, изопната почти отвесно между кукичката на криловидния израстьк и долната челюст в областта на кътниците. Този шев разграничава мускулите на гълтача от m. buccinator. Съкращението на pars buccopharyngica по време на преглъщане предизвиква циркулярно изпъкване на стената на гълтача, известно като изпъкване на Passavant. Раrs mylopharyngea започва от задната част на linea mylohyoidea, а началната част на pars glossopharyngea започва от страничните части на корена на езика. Мускулните влакна на четирите части се насочват назад и се прикрепват за raphe pharyngis. Горностраничният ръб на мускула не достига до черепната основа. На това място в стената на гьлтача липсва мускулен слой и тя е изградена само от лигавица и подлежащ съединителнотъканен слой.
М. constrictor pharyngis medius е по-тесен отпред, а назад се разширява ветрилообразно. Той припокрива долната част на горния стегач. Мускулът е изграден от две части. Горната част, раrs chondropharyngea, започва от малкия рог на подезичната кост и от долната част на lig. stylohyoideum. Влакната й се насочват назад и нагоре, припокривайки m. constrictor pharyngis superior, като се прикрепват за raphe pharyngis. Долната част на мускула, pars ceratopharyngea, започва от големия рог на подезичната кост, като влакната й се насочват назад и надолу към долния стегач, прикрепвайки се за raphe pharyngis. Между горния и средния стегач има малко пространство, през което навлизат m. stylopharyngeus и n. glossopharyngeus.
М. constrictor pharyngis inferior е най-дебел от трите стегача. Той сьщо е съставен от две части. Горната част, pars thyropharyngea, започва от linea оbliquа на щитовидния хрущял. Влакната й се насочват назад и нагоре, като припокриват долната част на средния стегач и се прикрепват към raphe pharyngis. Долната част, раrs crycopharyngea, започва от латералната повърхност на пръстеновидния хрущял на гръкляна, като влакната й се насочват назад и надолу, залавяйки се за raphe pharyngis. Влакната и на двете части, достигайки до този шев, се кръстосват с влакната от контралатералната страна. Долните влакна, които имат почти хоризонтален ход, се продължават в циркулярните влакна на хранопровода. По време на акта на гълтане pars crycopharyngea действа като сфинктер, докато pars thyropharyngea играе ролята на пропускаща част. При смущения в релаксацията на раrs crycopharyngea може да настъпи херниране на лигавицата между двете части на долния стегач, водещо до образуване на дехисценции на Killian.