Невролептаналгезията е въведена от J. De Castro и Mundeller през 1959 г. Това е една от формите на балансирана (комбинирана) анестезия, при която се използват предимствата на отделните средства в малки дози и се избягват страничните им ефекти ако се приложат в големи дози. По същество невролептаналгезията се различава от общото обезболяване по това че премахването на усета за болка пo цялото тяло не е съпроводено със загуба на съзнание. Болният е в състояние на унесеност, апатия, безразличие. Изключена е психичната дейност и моторната aктивност.
За получаване на такова състояние се използва комбинация от невролептик с опиоиден аналгетик. В миналото се е прилагала невролептаналгезия тип I – съчетание от халоперидол и фентанил. Днес най-често се прилага невролептаналгезия тип II – дехидробензперидол (дроперидол) 2.5 mg/1 ml. и фентанил 0.05 mg/1 ml. Понякога това съотношение се променя. Дехидробензперидолът подтиска – адренергичните рецептори и поради това някои автори смятат че може да играе роля в профилактиката на шока и за предотвратяване на аритмиите в резултат на действието на адреналина. Фентанилът е опиоиден аналгетик и както всички синтетични морфиноподобни съединения е пиперидиново производно. Той е най-мощното синтезирано досега съединение от тази група (има 100 пъти по-силен аналгетичен ефект от морфина), но и с най-краткото действие (30 min). Ефектът настъпва бързо - около 2 - 3 минути след приложението му. Широко прилаган е комбинираният препарат таламонал - той съдържа тези две съставки в съотношение 50 : 1 или 25 : 1 в ампули от 1 мл.
Лицево - челюстна хирургия Зъбни импланти
За въвеждане в невролептаналгезия се прилагат 3 – 10 мл. таламонал или съответните дози фентанил и дроперидол. Уводът е бавен – необходими са 15 до 30 минути за стабилизиране на състоянието. Може да се осъществи премедикация с опиати и атропин. Поддържането на невролептаналгезията се извършва с фракционирано въвеждане на фентанил – 0.05 – 0.1 mg. през 30 минути, тъй като ефектът му е с такава продължителност. Добре е болният да получава кислород с маска, неприлепнала към лицето. Обикновено не се налага въвеждане на дроперидол – неговият ефект продължава няколко часа. При недостатъчна дълбочина на невролептаналгезията се явява изпотяване, покачване на артериалното налягане и пулса, цианоза на крайниците и лицето и потреперване на болния. Въвежда се допълнително фентанил до изчезване на тези явления.
Напоследък дроперидолът се заменя с бензодиазепинови производни – най-често диазепам и мидазолам (според накои автори бензодиазепинаналгезия или транквиланалгезия). Това спомага да се намали дозата на фентанила, а оттам се редуцират и страничните му действия.
Невролептаналгезията широко се използва в съчетание с различни видове анестезия: местно обезболяване, като увод в инхалационна анестезия и т.н. Сполучлива е комбинацията с райски газ и кислород като инхалационна анестезия – намалява се концентрацията на райския газ и с това опасността от хипоксия. При невролептаналгезията се намалява и необходимата доза на миорелаксантите.
Българският имплантологичен портал
Предимствата на невролептаналгезията са много и съществени: минимална обща токсичност, бърза и пълна обратимост на ефекта, стабилно кръвообръщение, противошоково действие при травматичен и неврогенен шок, наличие на надеждни антагонисти при подтискане на дишането, добра местна поносимост, бързо възстановяване на болния. Положителна страна е възможността за сътрудничество от страна на болния поради запазеното му съзнание – поради това за невролептаналгезия има индикации при шев на сухожилия, операции на периферни нерви, междучелюстна фиксация, пластични операции с преместване на ламба и т.н. Липсва следоперативно повръщане, тъй като еметичният ефект на фентанила се антагонизира от мощния антиеметичен ефект на бутирофеноновите производни. Липсва токсичен ефект върху паренхимните органи, изпълнението е просто и икономично. Поради това за невролептаналгезия има показания при болни в напреднала възраст и тежко общо състояние. Не се повишава вътречерепното налягане и поради това невролептаналгезията намира широко приложение в неврохирургията.
Противопоказания има при болни в депресивни състояния, с екстрапирамидна симптоматика и дихателни нарушения. Относителни противопоказания има при деца до 10 години, болни с астма (невролептаналгезията повишава бронхиалния тонус) и пациенти с хипертензия на малкия кръг на кръвообръщението.
Усложнения при невролептаналгезията се срещат рядко. Може да се наблюдава подтискане на дишането под въздействие на фентанила. Усложнението лесно се преодолява с прилагане на изкуствено дишане или налорфин в доза 5 - 10 mg. Невролептаналгезията няма неблагоприятно действие върху функциите на черния дроб и бъбреците и върху хомеостазата с изключение на леки бързопреходни промени в алкално - киселинното състояние. Възможно е повишаване на очното налягане. У деца до 10 години са наблюдавани случаи на поява на възбуда и напрегнатост.
Най-опасното описано в литературата усложнение е клиничната смърт при прилагане на невролептаналгезия след продължително лечение със съдоразширяващи средства. Това се получава в резултат на остра периферна вазодилатация и се преодолява с изкуствено дишане и сърдечен масаж. При своевременно диагностициране жизнените функции на пациента се възстановяват бързо.