На латински език киста означава мехур. В билогията с понятието киста се означават някои нормално съществуващи анатомични образувания - мехури с различна функция на някои риби и т.н. В медицината обикновено терминът киста означава патологично формирана кухина в организма, която е заобиколена от съединителнотъканна капсула отвън и е тапицирана от епител отвътре. Въпросната кухина е изпълнена с течно или течно - кашаво съдържимо. По този признак кистата се отличава от въздушния емфизем - при него съдържанието е предимно от въздух или други газове, липсва и епителна и съединителнотъканна обвивка, тъй като за тяхното формиране е необходимо време. В най-общия случай емфиземът се формира като резултат от остра травма (механична или ятрогенна), а кистата представлява хроничен процес - за нейното развитие са необходими месеци, а понякога дори и години. Не съществува кистозно образувание в човешкия организъм, което да се формира за период от порядъка на дни - въпреки че в медицината невъзможни неща почти няма, бързото развитие на киста няма как да се случи на практика. Размерът на кистата зависи от времето на нейното развитие, местоположението и типа на патологичния процес. Срещатат се истински и лъжливи кисти (псевокисти), а също придобити и вродени. Според механизма на образуване кистите биват ретенционни, паразитарни, травматични, дисонтогенетични и туморни. В лицево - челюстната област се срещат най-често паразитарните (инфекциозни) кисти - те са следствие от кариеса и неговите усложнения, а именно пулпит и периодонтит. Микрооорганизмите, които предизвикват появата на кистата, никога не са само от един миркобен щам - винаги се касае за инфекциозен процес с повече от един специфичен причинител. При липса на лечение на кариеса бактериите (комбинация от стрепто- и стафилококи, но също и много други видове) навлизат в пулпната кухина, след това попадат в кореновия канал, а от там - в периодонциума и костната тъкан на алвеоларния гребен. Това предизвиква възпалителна реакция, при което се формира зона на тъканен разпад и кухина - киста. По подобен механизъм се развиват и други кисти с инфекциозна генеза в организма, докато при другите типове кистозни кухини патогенезата е кореанно различна.
В българския език се използва терминът киста, на английски - сyst, а на латински - сysta.
При същинските кисти има налична епителна обвивка, докато при псевдокистите такава няма. Кисти се срещат в целия човешки организъм, но в лицево - челюстната област те са особено чести и от различен тип - с различна етиология, патогенеза и с различен лечебен подход. Най-общо те се разделят на две големи групи - кисти на челюстните кости и такива на меките тъкани. Тъй като настоящият уеб-проект е насочен предимно към лицево - челюстната хирургия, в началото на изложението ще разгледаме подробно различните видове кисти в лицево - челюстната област. Класификацията на кистите на челюстните кости се извършва по следния начин:
А. Същински (истински) кисти (cystae verae) - те са тапицирани от вътрешна епителна обвивка. Делят се на одонтогенни и неодонтогенни
I. Одонтогенни кисти (cystae odontogenes)
Радикуларни кисти (cystae radicullares)
Фолукуларни кисти (cystae folliculares)
Пародонтални кисти (cystae parodontales)
Кератокисти (keratocystae)
Резидуални кисти (cystae residuales)
II. Неодонтогенни кисти (cystae non odontogenes)
1. Фисурални кисти (cystae fissurales)
1.1. Глобуломаксиларни кисти (cystae globulomaxillares)
1.2. Медианни палатинални кисти (cystae pallatines medianae)
1.3. Медианни алвеоларни кисти (cystae medianae alveolares)
1.4. Назоалвеоларни кисти (cystae nasoalveolares)
2. Нефисурални кисти (cystae non fissurales)
2.1. Назопалатинални кисти (cystae nasopalatinales)
Б. Несъщински (лъжливи) кисти (pseudocystae) - при тях липсва епителна обвивка на кухината
Травматични или хеморагични кисти (cystae traumatica sive haemorrhagica)
Идиопатични костни кавитети (cystae ossea idiopathica)
Аневризмални костни кисти (cystae ossea aneurismales)
Класификацията на кистите на меките тъкани се извършва по следния начин:
А. Вродени кисти
Медианни кисти и фистули на шията (cystae et fistulae colli medianae)
Латерални кисти и фистули на шията (cystae et fistullae colli laterales)
Кисти и фистули в околоушната област (cystae et fistullae in regio parotidea)
Дермоидни и епидермоидни кисти (cystae epidermoidales et dermoidales)
Б. Придобити кисти
Ретенционни кисти на малките слюнчени жлези - cystae retentiones glandulae salivares minores
Ретенционни кисти на подезичните слюнчени жлези или ранули - cystae retentiones glandulae salivares sublinguales sive ranulae
Ретенционни кисти на подчелюстните и околоушните слюнчени желзи - cystae retentiones glandulae salivares submandubulares et parotidei
Ретенционни кисти на слизестите жлези на лигавицата на максиларния синус - cystae retentiones glandulae mucinosae mucosae sinus maxillares
Ретенционни кисти на мастните жлези или атероми - cystae retentiones glandulae seboreae sive atheromae
Епидермоидна киста, разположена в субмандибуларната област, под милиохиоидния мускул. Възможно е и да се касае и за латерална шийна киста с атипична локализация - при нормални условия подобни кисти се разполагат по-каудално, плътно срастнали с предния ръб на стерноклеидомастоидния мускул. Образуванието на снимката е срастнало плътно с предното коремче на дигастричния мускул - което при латералните шийни кисти се наблюдава рядко. Подлежи на екстирпация през кожен разрез, успореден на долния мандибуларен ръб.
Постепенно формацията се отделя на тъпо от околната мускулатура. В ограничен участък, близо до долната челюст, се наблюдават белези на тъканен атипизъм - съмнение за малигнена трансформация. При наличие на достатъчно клиничен опит хирургът бързо заблеязва тези белези и взема съответните мерки - разширява обема на оперативната интервенция с цел абластичност и резекция в пределите на здрави тъкани. От чисто клинична гледна точка белезите на малигнена трансформация са зърнистостта, наличието на неднородни, разпаднати тъкани, както и на участъци с видимо интензивен растеж и повишена обмяна.
