Затрудненият пробив на зъбите се среща статистически поне веднъж в живота на всеки един човек. В много случаи дори не се смята за патология, а за част от нормалните процеси на растеж и развитие на организма. Също така затрудненият пробив на различни зъби е състоянието, което най-често кара всеки пациент да търси помощ от орален или лицево - челюстен хирург. Ако желаете безплатен преглед и консултация при лицево - челюстен хирург, обадете се на телефон 032 642056 или 0888 646003 - д-р Венцеслав Ралев работи в градовете Пловдив, Сливен и Видин с предварително записване. Нашият екип отговаря и на запитвания по е-мейл на адреси ralev@dentist.bg, office@ralev-dental.bg и ralev_dental@abv.bg.
Два зъба със затруднен пробив - долен ляв ретиниран мъдрец и горен ляв полуретиниран мъдрец. При долния мъдрец очевидно седмият зъб представлява механична пречка и не е възможно да се осъществи нормален пробив на зъба - пациентът има оплаквания и единственото възможно лечение е екстракцията на мъдреца. При горния мъдрец е възможно пациентът да няма оплаквания години наред, тъй като мъдрецът расте към бузата и единствено е възможно да се задържа храна около неговата корона. Понякога при хора с по-малки по размер челюсти няма достатъчно място и пациентът започва да захапва букалната лигавица при дъвчене, при което отново най-удачното лечение е екстракцията на зъба. Рядко и трудно има възможност един полуретиниран горен мъдрец със затруднен пробив да бъде изведен в нормалната си позиция с помощта на ортодонтско лечение.
.png)
Затрудненият пробив се среща статистически най-често при мъдреците - предпоставките за това са чисто анатомични. Втори по честота са кучешките зъби (канини), за което също са налице чисто анатомични предпоставки - зародишът на канина трябва да измине един доста дълъг път, за да достигне своята нормална позиция, понякога този път е от порядъка на 10 - 15 милиметра. На практика обаче всеки един зъб може да има затруднен пробив - основно поради аномалии в разположението на зародиша, съответно в посоката на пробива. На снимката горе е показан един горен централен резец със затруднен пробив, който подлежи на разкриване с диоден лазер и изтегляне с помощта на неснемаем ортодонтски апарат до неговата нормална позиция. Сравнително често се срещат и долни премоларни зъби със затруднен пробив - те са на трето място след мъдреците и канините по отношение на затруднения пробив.
По отношение на зъбните импланти и зъбите със затруднен пробив има някои закономерности, които всеки един зъболекар трябва да вземе под внимание, преди да изготви лечебен план за своя пациент. В най-общия случай, около един зъбен имплант не бива да има зъб със затруднения в пробива, тъй като това е едно потенциално огнище на възпаление, което може да доведе до периимплантит на по-ранен или по-късен етап. Особено тежко протичат периимплантити, които възникват на късен етап, след натоварването на зъбния имплант, а и лечението на такива процеси е технически доста по-трудно. Поради това винаги е добре зъбът със затруднен пробив да се екстрахира или да се проведе съответното ортодонтско лечение преди поставянето на зъбни импланти в съседство; рядко лечението е по-консервативно - изрязване на венеца или оформянето му с диоден лазер или керамичен пилител. Във всеки един случай оформянето на венечната лигавица около зъб със затруднен пробив рядко може да се приеме като дефинитивно лечение, с или без поставянето на зъбни импланти в съседство. Необходимо е да се повлияе върху причината, която води до затруднения в пробива - това е така нареченото етиологично лечение в медицината, което има най-добър ефект при всяко едно заболяване. Изрязването и оформянето на венеца спада към патогенетичните и симптоматичните лечения - при тях се повлиява съответно механизмът на развитието на заболяването или единствено неговите симптоми. Най-често при подрастващи пациенти след отстраняване на венечната лигавица зъбът може да получи растежен импулс и да започне да пробива, докато при възраст на пациента над 18 - 20 години това се случва по-трудно. Първоначално изрязването на венеца (циркумцизия) се възприема от пациента като по-атравматично и по-безболезнено в сравнение с екстракцията на зъба; след проведени две или три процедури обаче пациентът бързо се демотивира, защото венечната лигавица прораства отново и отново и оплакванията се подновяват, дори с по-голяма сила. Тогава всеки един пациент решава да се подложи на дефинитивно лечение - зъбът се екстрахира или започва ортодонтска намеса до извеждането на зъба в нормалната му позиция. Описани са и комбинации от двата метода - върху един мъдрец може да се циментират различни ортодонтски приспособления, които да изтеглят мъдреца до по-нормална позиция с цел по-лесната му екстрация; в редки случаи такива лечения имат много добър ефект, но по-често това представлява излишно усложняване и продължаване на лечението за доста по-дълъг период от време.
