Класификация на туморите на слюнчените жлези

Съгласно хистологичната класификация на Seifert et al., въведена през 1991 г. и утвърдена от СЗО, туморите на слюнчените жлези се подразделят по следния начин:

1. Аденоми

2. Карциноми

3. Неепителни тумори

4. Вторични тумори

5. Некласифицируеми тумори

6. Тумороподобни състояния

Както се вижда от горната класификация, в областта на слюнчените жлези се развива изключително разнообразна патология. Като обем самите жлези не заемат голяма част от тялото, нито пък имат голямо тегло - сравнено с други вътрешни органи. Патологията при тях обаче е много разнообразна, особено по отношение на туморите. Причините за това и до днес са недостатъчно изяснени - дискутира се наличието на жлезист епител, обширна и разклонена канална система, но само по себе си това не е предпоставка за толкова на брой описани нозологични единици. Жлезист епител има и на много други места в организма. Същевременно слюнчените жлези по никакъв начин не са изложени на въздействия от околната среда, тъй като не са в контакт с нея и различни увреждащи фактори не могат да упражняват своето действие върху тях. В пряк контакт с околната среда са например кожата на устните и дихателната система - поради това и много често се среща например карцином на долната устна, а от злокачествените тумори в организма карциномът на белия дроб е на първо място! Вероятно в случая роля играят и някои генетични механизми, които са недостатъчно добре проучени на сегашния етап от развитието на медицината.

Лицево - челюстна хирургия    Тумори в лицево - челюстната област   Асептика и антисептика

България    Зъбни импланти    Металокерамика    Зъболекар в Пловдив    Избелване на зъби    Кариес

Описаната горе класификация е патологоанатомична и е от значение основно за патоанатомите. От клинична гледна точка тя има значение основно за прогнозата на заболяването; методите на лечение на всички тумори се определят основно от това дали туморът е злокачествен или доброкачествен. Дори и тумороподобните състояния изискват радикална оперативна интервенция с цел премахването им; по същия начин се лекуват и доброкачествените, и злокачествените тумори. Известна специфика има по отношение на клоновете на лицевия нерв - от чисто естетическа и функционална гледна точка е добре те да бъдат запазени. При наличие на достатъчно клиничен опит от страна на хирурга това не представлява проблем; при злокачествените тумори обаче дори и отлично съхраненият нерв влошава прогнозата на заболяването. Карциномите имат склонността да растат периневрално, което може да стане причина за рецидив и допълнителна малигнена дегенерация при запазване на нервните клонове. В случай на съмения за наличие на карцином е удачно приложението на интраоперативно изследване - гефрир, което да уточни диагнозата. При наличие на малигнен процес се извършва радикална сиаладенектомия, която е технически по-лесна от консервативната. Лош прогностичен белег е разязвяването на надлежащата кожа - това говори със сигурност за наличие на злокачествен тумор и прави гефрира до голяма степен излишен. Проблем представлява и неточността на патологоанатомичното изследване чрез замразяване на препарата (от немски gefrieren - замръзвам). При липса на признаци за малигнизация това не означава че такива няма - има известен брой фалшиво негативни резултати; при наличие на такива признаци обаче туморът е със сигурност злокачествен - фалшиво позитивни резултати няма.

Важен е лечебният подход при плеоморфните аденоми. Те са по същество доброкачествени тумори, но в някои случаи растат мултицентрично и локално инвазивно - което е характерно повече за малигнените неопластични процеси. При наличие на съединителнотъканна капсула и добро отграничаване на тумора от съседните тъкани проблем няма; при нееднороден строеж обаче и наличие на няколко растежни центъра е добре да се премахне колкото е възможно по-голяма част от жлезата. Понякога се премахва целият латерален дял или дори околоушна жлеза в комплект дори с вътрешния фарингеален лоб - консервативна паротидектомия. Тези принципи са валидни основно за паротидната жлеза; при локализация на плеоморфния аденом в подчелюстната жлеза (което е доста по-рядко) подходът е винаги радикален - премахва се цялата жлеза.

Българският имплантологичен портал   Информация за Пирин    Циркониева корона    Зъболекари в България