Тъй като настоящият уеб-сайт е посветен на лицево - челюстната хирургия, ще се спрем основно върху строежа на лицевия череп - мозъковият череп е обект основно на неврохирургията, която е коренно различна медицинска специалност със съответните особености и специфична патология. Известно отношение към лицево - челюстната хирургия има и черепната база, поради което нейната анатомия също ще бъде разгледана подробно в секцията за анатомия на целия череп.
Вентрален изглед на клиновидната кост
Дорзален изглед на клиновидната кост
Клиновидната кост е нечифтна и участва в образуването на централната част на черепната основа, на страничните стени на черепния покрив и на кухини и ямки на мозъчния и лицевия череп. Костта има сложна форма и се състои от тяло, от което излизат три чифта израстъци - криловидни, големи и малки крила. Тялото е с неправилна кубовидна форма. Вътре в него има кухина (сфенодиален синус), който е един от околоносните синуси. Разделен е от преграда на два несиметрични отдела. Различават се шест повърхности на тялото - горна, долна, задна, предна и две странични. Върху горната повърхност се намира вдлъбнатина - турско седло (sella turcica). В средата му се намира ямка за щитовидната жлеза (fossa hypophisialis). Пред ямката се намира възвишение (tubercullum sellae), а над него плитка бразда - sulcus prechiasmaticus, в която заляга кръстовището на зрителните нерви. Зад хипофизната ямка се разполага висок костен ръб на седлото - dorsum sellae. Горният ръб на гърба притежава в двата си края по един клиновиден израстък - processus clinoideus posterior. Отстрани на седлото се намира по една бразда - sulcus caroticus, в която се разполага вътрешната сънна артерия. Предната повърхност на тялото е обърната към носната кухина. Разделена е на две полета от вертикално вървящ гребен (crista sphenoidalis), която надолу продължава в клюновиден израстък (rostrum sphenoidale). От двете страни на гребена има по един отвор - apertura sinus sphenoidalis, който свързва клиновидния синус с носната кухина. Задната повърхност на тялото се свързва с основната част на тилната кост и двете образуват склона (ската) на черепната основа (clivus). Долната повърхност носи клюновидния израстък и участва в образуването на горната стена (тавана) на носната кухина. Страничните повърхности се продължават в малките и големите крила.
Малкото крило (ala minor) е чифтна пластинка, всяка от които започва с две крачета от страничната повърхност на тялото на клиновидната кост. Между двете крачета се загражда каналът на зрителния нерв, през който преминава самият нерв и очната артерия. Предният ръб на малкото крило е назъбен и се свързва с очничната част на челната кост. Задният ръб е свободен и медиално преминава в предния клиновиден израстък (processus clinoideus anterior). Горната повърхност на крилото е обърната към черепната кухина, а долната участва в образуването на пода на очницата.
Голямото крило (ala major) е костна плочка, която започва на широка основа от страничната повърхност на тялото. До самата основа на всяко крило има три отвора, подредени един до друг. Предният и по-високо разположеният е кръглият отвор (foramen rotundum). Той свързва черепната кухина с криловидно - небцовата яма и през него преминава горночелюстният нерв. Зад кръглия отвор и по-латерално е разположен овалният отвор (foramen ovale), през който преминава долночелюстният нерв. Още по-назад, в областта на заострената част на крилото, spina ossis sphenoidalis, се намира малък отвор (foramen spinosum), през който преминава средната менингеална артерия заедно с менингеално нервно клонче. Овалният и бодилестият отвори свръзват черепната кухина с инфратемпоралната ямка.
Голямото крило има четири повърхности - мозъчна, орбитална, горночелюстна и слепоочна. Върху мозъчната повърхност (facies cerebralis) се намират неравности, причинени от мозъка (impressiones digitale) и гребенчета juga cerebralia, а също и артериални бразди - sulci arteriosi. Очничната повърхност (facies orbitalis) е четириъгълна, гладка и участва в образуването на латералната страна на очницата. Горночелюстната повърхност (facies maxillaris) е триъгълно поле, разположено между очничната повърхност нагоре и основата на криловидния израстък надолу. Участва в образуването на задната страна на криловидно - небцовата яма. На тази повърхност към ямката се отваря кръглият отвор - foramen rotundum. Слепоочната повърхност (facies temporalis) е най-обширна. Чрез костно гребенче (crista infratemporalis) повърхността се разделя на две части - горна (слепоочна) и долна (подслепоочна). Горната част е разположена вертикално и участва в образуването на слепоочната ямка. Долната част е по-малка, хоризонтално разположена и образува горната стена на подслепоочната ямка. Между малкото и голямото крило се образува цепка с широка медиална и тясна латерална част. Това е горната очна цепка - fissura orbitalis superior, през която преминават очнодвигателният нерв, очната артерия и горните очни вени.
Криловидният израстък (processus pterygoideus) е чифтен и произлиза от тялото на клиновидната кост там, където започва голямото крило, след което се насочва вертикално надолу. Основата на израстъка се пронизва отпред назад от canalis pterygoideus, който свързва криловидно - небцовата ямка с външната повърхност на черепната основа. През него преминават нервът, артерията и вената на птеригоидния канал. Криловидният израстък се образува от две пластинки - медиална и латерална, съответно lamina medialis et lateralis. Напред двете пластинки срастват, а назад се раздалечават, като заграждат ямка - fossa pterygoidea. Надолу двете пластинки са разделени от дълбока изрезка - incisura pterygoidea. Латералната пластинка е по-широка и по-къса и е косо разположена. Медиалната е по-тясна, по-дълга и е разположена сагитално. Надолу продължава в извито костно шипче (кукичка - hamulus pterygoideus). Медиалната пластинка участва в страничното ограждане на хоаните (choanae) - отвори, които водят в носната кухина. Задният ръб на пластинката преминава нагоре в плитка ладиевидна ямка (fossa scaphoidea). Встрани от ямката върви бразда, в която заляга хрущялната част на слуховата тръба - sulcus tubae auditivae.
Слепоочната кост е чифта и участва в образуването на черепната основа и страничните части на черепния покрив. Тя съдържа кухини, в които се поместват слуховият и равновесният орган и канали за съдове и нерви. Напред граничи с клиновидната, назад - с тилната, а нагоре - с теменната кост. Върху слепоочната кост се различават три части - скалиста (камениста), тъпанчева и люспеста.
Скалистата част (pars petrosa) има пирамидална форма, поради което и е известна под името пирамида. Съставена е от много плътно костно вещество, поради което се нарича още скалиста или каменна част. Пирамидата лежи в черепа почти хоризонтално, като нейната основа е обърната назад и латерално и преминава в сисовидния израстък. Върхът на пирамидата (apex partis petrosae) е свободен, насочен напред и медиално, заляга в ъгъла между голямото крило и тялото на клиновидната кост, при което се образува разкъсаният отвор - foramen lacerum. В областта на върха се отваря каналът на сънната артерия (canalis caroticus). Върху пирамидата се различават три повърхности - предна, задна и долна, както и три ръба - горен, преден и заден.
Предната повърхност на пирамидата (facies anterior partis petrosae) е обърната напред и нагоре. Латерално преминава във вътрешната (мозъчната) повърхност на люспестата част. На мястото на прехода се намира цепнтатина (fissura petrosquamosa). В средната част на предната повърхност има дъговидно възвишение - eminentia arcuata. То се образува от разположения във вътрешността на костта преден полуокръжен канал от костния лабиринт на вътрешното ухо. Между това възвишение и fissura petrosquamosa се разполага гладко поле, което е покрив на тъпанчевата кухина - tegmen tympani. Към върха, по предната повърхност се намира леко хлътване (impressio trigeminalis), в което заляга сетивният възел на троичния нерв. Латерално от това хлътване има два малки отвора - hiatus canalis nervi petrosi majoris, от който започва бразда - sulcus nervi petrosi majoris. Малко по-напред и латерално се намира другият отвор - hiatus canalis nervi petrosi minoris, от който започва бразда - sulcus nervi petrosi minoris. В тези улеи вървят едноименните нерви.
Горният ръб на пирамидата, margo superior partis petrosae, разделя предната от задната повърхност. По него се разполага браздата за горния каменист синус - sulcus sinus petrosi superioris.
Задната повърхност на пирамидата (facies posterior partis petrosae) е обърната назад и медиално. По средата ѝ се намира вътрешният слухов проход (porus acusticus internus), който преминава в широк и къс канал - meatus acusticus internus. Каналът завършва сляпо и на дъното му има отвори, през които преминават лицевият и слухово - равновесният нерв, както и малки съдове. Латерално и под вътрешния слухов отвор се намира цепковидно отворче - външен отвор на водопровода на преддверието (apertura externa aquaductus vestibuli), през което преминава изтлачване на ципестия лабиринт на вътрешното ухо.
Задният ръб на пирамидата отделя нейната задна от долната ѝ повърхност. По него преминава браздата на долния каменист синус, която се допълва от едноименната на тилната кост. В латералния край на тази бразда се намира малка ямка, в дъното на която е каналчето на охлюва - apertura externa canalicis cohleae. В средната част на ръба има изрезка - incisura jugulars, която с едноименната от тилната кост заграждат яремния отвор (foramen jugulare). От ръба в изрезката се вдава малко изразстъче - processus intrajugularis. Подобен израстък съществува и при тилната кост, като двата израстъка разделят яремния отвор на предна по-тясна и задна по-широка част.
Долната повърхност на пирамидата (facies inferior partis petrosae) се разполага по външната повърхност на черепната основа и има сложен релеф. Тук се намира дълбоката яремна ямка - fossa jugularis. Назад тя няма костна стена, а се ограничава от яремната изрезка - incisura jugularis. Напред от яремната ямка се намира външният отвор на сънния канал (canalis caroticus). На гребена, разделящ яремната ямка от сънния канал, се намира малка ямка - fossula petrosa. Върху нейното дъно има отвор, от който започва тъпанчевото каналче (canaliculus tympanicus), през който преминава едноименният нерв. Латерално от яремната изрезка излиза дълъг израстък - шиловидният израстък или processus styloideus. Между него и шиловидния израстък се намира отвор - foramen stylomastoideum, който представлява изходът на лицевия канал и от който излиза лицевият нерв. На прехода между долната и предната повърхност се оформя преден ръб, върху който се намира отворът на canalis musculotubarius.
Сисовидният израстък (processus mastoideus) образува задната част на слепоочната кост. Названието му произхожда от латинската дума mastos (гръцки корен - сиса), която означава зърно на гръдна жлеза. Израстъкът е къс, масивен и лесно се напипва под кожата. Откъм медиално се ограничава от дълбока изрезка (incisura mastoidea). Медиално от нея се намира плитка бразда (sulcus arteriae occipitalis), през която преминава едноименната артерия. В основата на израстъка има отвор - foramen mastoideum, през който преминава емисарна вена. Върху вътрешната повръхност на сисовидния израстък, която е обърната към черепната кухина, се намира дълбок улей за сигмоидния синус (sulcus sinus sigmoidei). Вътре в израстъка са разположени костни кухини, cellulae mastoideae, които са разделени с тънки преградки. Най-голямата от кухините се нарича antrum mastoideum и се съобщава с тъпанчевата кухина. Костните кухинки за пневматизирани.
Тъпанчевата част, pars tympanica, представлява правоъгълна костна пластинка, която е извита като улей. Сраства с люспестата част и с със сисовидния израстък, при което се изгражда външният слухов отвор - porus acusticus externus. В дълбочина той достига до тъпанчевата кухина. От останалите части на слепоочната кост тъпанчевата част се отделя с цепки - fissura tympanomastoidea и fissura tympanosquamosa. Между тях е разположена тънка костна пластинка.
Люспестата част (pars squamosa) представлява леко изпъкнала навън костна пластинка, разположена почти вертикално. Горният й свободен ръб е изтънен и заляга върху изтънения долен ръб на теменната кост, при което се образува люспест костен шев (sutura squamosa). Външната повърхност на костта е гладка и участва в образуването на дъното на слепоочната ямка. От долния й участък излиза ябълчен израстък (processus zygomaticus), който се насочва напред и се свързва със слепоочния израстък на ябълчната кост, при което се образува ябълчната дъга (arcus zygomaticus). Ябълчният израстък започва с два корена, между които се разполага ямка (fossa mandibularis) в която заляга ставната главичка на долната челюст. Отпред долночелюстната ямка се ограничава от ставна издатина (tuberculum articulare), като двете образуват ставна повърхност (facies articularis) за темпоромандибуларната става. Върху вътрешната повърхност на люспестата част се откриват намират impressiones digitatae и артериални бразди - в последните залягат клонове на средната менингеална артерия.
Скалистата част съдържа различни кухини и канали, в които се разполагат органът на слуха и равновесието, както и различни съдове и нерви. Тъпанчевата кухина (cavitas tympanica) се отнася към средното ухо. До нея води външният слухов проход. Тя има шест стени, всяка с характерен профил - покривна (горна), лабиринтна (медиална), сънна (предна), яремна (долна), сисовидна (задна) и ципеста (латерална).
Мускулният канал (canalis musculotubarius) също е част от средното ухо. Той се разделя на два полуканала от хоризонталната пластинка вътре в него. Горният, semicanalis musculis tensoris tympani, е зает от едноименния мускул, който изпъва тъпанчевата мембрана. Долният, semicanalis tubae auditivae, изгражда костната част на слуховата тръба.
Преддверието (vestibulum), полуокръжните канали (canales semilunares) и охлювът (cochlea) са кухините на вътрешното ухо, образуващи костния лабиринт. Медиалната стена на преддверието е дъното на вътрешния слухов проход, на което има отвори за преминаване на лицевия и слуховоравновесния нерв. Латералната стена е лабиринтната на тъпанчевата кухина. Полуокръжните канали са три - преден, заден и страничен. Те започват от и завършват в преддверието. Охлювът има канал, който е спираловиден и прави 2 1/2 до 2 3/4 извивки.
Водопроводът на преддверието (aquaeductus vestibuli) е канал, който започва от преддверието и се отваря по задната повърхност на пирамидата. Съдържа ендолимфатичния проток на ципестия лабиринт.
Сънният канал (canalis caroticus) започва по долната повърхност на пирамидата и се отваря близо до нейния връх. Извит е под прав ъгъл и през него преминава вътрешната сънна артерия. Canaliculi caroticotympanici свързват сънния канал с тъпанчевата кухина, преминавайки през предната й стена. Те са 2 или 3 и съдържат едноименни нерви.
Лицевият канал (canalis facialis) започва с отвор на дъното на вътрешния слухов проход. Отначало каналът върви хоризонтално отзад напред перпендикулярно на оста на пирамидата. При hiatus canalis nervi petrosi majoris той извива рязко назад под прав ъгъл, образувайки коляното на канала - geniculum canalis facialis. Вървейки назад в лабиринтната стена на тъпанчевата кухина, каналът прави второ не така рязко извиване, насочва се вертикално надолу и се отваря във foramen stylomastoideum. През канала преминава лицевият нерв.
Тъпанчевото каналче (canaliculus tympanicus) започва от дъното на fossula petrosa, пробива долната (яремна) стена на тъпанчевата кухина и се отваря в нея. През каналчето преминава едноименен нерв.
Теменната кост е чифтна и образува горната и страничната част на черепния покрив. Представлява равномерно изпъкнала навън четириъгълна костна плочка. Четирите й ръба са назъбени и образуват шевове със съседните кости: предният ръб (margo frontalis) се свързва с челната кост, задният (margo occipitalis) - с тилната кост, горният (margo sagittalis) - с контралатералната теменна кост, а долният (margo squamosus) - със слепоочната кост. Четирите ъгъла са: предногорен (angulus frontalis), преднодолен (angulus sphenoidalis), задногорен (angulus occipitalis) и заднодолен (angulus mastoideus). Външната част на костта е гладка, а най-изпъкналата ѝ част се нарича върга - tuber parietale. Това е било мястото на осификационното ядро на костта. Под въргата се намират две успоредно вървящи дъговидни костни линии - linea temporalis superior et inferior. В близост до горния ръб има непостоянен отвор (foramen parietale) за едноименната емисарна вена.
Вътрешната повърхност е вдлъбната и неравна от отпечатъците на коровите гънки на мозъка и от бразди на кръвоносните съдове. По дължината на горния ръб върви полубразда - sulcus sinus sagittalis superior. С подобна на другата теменна бразда се образува пълна бразда за сагиталния костен синус на мозъчната обвивка. Покрай тази бразда се намират малки ямки (foveolae glandulares), които са отпечатъци от зърнестите образувания на паяжиновидната обвивка на мозъка.
Челната кост при възрастни хора е нечифтна и участва в образуването на предната част на черепния покрив и предната ямка на черепната основа. Съдържа фронталния синус. При новородените костта е чифтна, като по средата на люспата отгоре надолу върви шев - sutura metopica. С израстването на индивида този шев вкостява напълно и костта се превръща от чифтна в нечифтна. Състои се от две части - люспа, две очнични и носна част.
Челната люспа (squama frontalis) има изпъкнала външна повърхност, която е гладка. На нея с енамират две върги (tubera frontalia), които са изразени само при човека с развитието на главния мозък. Те са мястото на поява на първичните центрове на осификация на челната кост. На прехода с очничната част се оформя дебел ръб (margo supraorbitalis). В медиалната му част се намира изрезка или отвор - incisura (foramen) supraorbitalis, през който преминават едноименни съдове и нерви. Медиално от тях се намира по-плитка изрезка или отвор - foramen (incisura) frontalis. Латерално надочничният ръб завършва с израстък, наречен ябълчен - processus zygomaticus, който се свързва с ябълчната кост. От ябълчния израстък нагоре и назад върви слепоочната линия - linea temporalis, която ограничава едно странично разположено поле - facies temporalis. Над супраорбиталния ръб се открива издутина - веждна дъга (arcus superciliaris). В срединната равнина между двете дъги се разполага гладко поле - glabella. Вътрешната повърхност на люспата е вдлъбната и неравна. По нейната срединна линия се разполага бразда (sulcus sinus sagittalis superior), който надолу преминава в гребен (crista frontalis). В основата на гребена се намира сляп отвор (foramen caecum).
Очничната част (pars orbitalis) е чифтна и представлява тънка пластинка, разположена хоризонтално. Двете части се разделят от дълбока решетъчна изрезка - incisura ethmoidalis. В нея се разполага надупчената пластинка на решетъчната кост. Горната повърхност на очничната част е изпъкнала и неравна от отпечатъците на мозъчните гънки. Долната повърхност, facies orbitalis, е гладка, вдлъбната и участва в изграждането на горната стена на очницата. В латералната ѝ част се намира ямка за слъзната жлеза - fossa glandulae lacrimalis. В медиалната част на повърхността се намира слабоизразена ямка - fovea trochlearis. В нея е разположено тънко костно шипче (spina trochlearis), с което сраства хрущялна макаричка. Около нея се извива сухожилието на един от очедвигателните мускули.
Носната част има форма на подкова, разполага се между двете очнични части и ограничава отпред и отстрани incisura ethmoidalis. От предната част надолу и напред се насочва носното бодило (spina nasalis), което участва в образуването на носната преграда. От двете страни на бодилото се намират отворите на челния синус (aperturae sinus frontalis).
Челният синус се разполага в долната част на люспата между двете костни пластинки. Чрез преграда (septum sinuum frontalium) той се раделя на лява и дясна част. Големината на синуса варира. В задните отдели на носната част се разполагат в редица решетъчните ямки (foveolae ethmoidales), които покриват подобни ямки на решетъчната кост. Между тях има и две бразди - sulcus ethmoidalis anterior et posterior.
Решетъчната кост участва в образуването на предната част на черепната основа и стените на очницата и носната кухина. Състои се от две пластинки - решетъчна и перпендикулярна, както и от две странични части - лабиринти.
Решетъчната пластинка (lamina cribrosa) е хоризонтално разположена и се вмъква в рештъчната изрезка на челната кост. Притежава 30 - 40 отвора, през които преминават влакната на обонятелния нерв и различни кръвоносни съдове. От решетъчната пластинка нагоре по срединната линия се издига костен израстък, наречен петльов гребен (crista galli). Зад него се прикрепва голямомозъчният сърп на твърдата мозъчна обвивка. Пред гребена в основата му се намира сляп отвор - foramen caecum.
Перпендикулярната пластинка, lamina perpendicularis, е разположена в сагиталната равнина от решетъчната пластинка надолу в носната кухина. Тук участва в образуването на предно - горната част на костно - носната преграда.
Решетъчният лабиринт е чифтно образувание, разположено от двете страни на перпендикулярната пластинка. Всеки един от двата лабиринта е съставен от 10 - 15 въздухоносни костни кухинки (клетки), cellulae ethmoidales, които се съобщават помежду си и с носната кухина. Съвкупността от тези костни кухини се нарича етмоидален (решетъчен) синус, които представлява една от околоносните пазухи. По горната повърхност на лабиринта се намират няколко ямки, представляващи отворени лабиринтни клетки. При цял череп те се допълват от подобни ямки на фронталната кост. Между тези клетки се разполагат напречно две успоредно вървящи бразди - sulcus ethmoidalis anterior et posterior, които се допълват от подобни браздички на челната кост и се превръщат в канали. През тях преминават едноименни съдове и нерви. Медиалната повърхност на лабиринта е еднаква и участва в изграждането на латералната стена на носната кухина. От нея се издигат две извити тънки костни пластинки, разположени една над друга - горната и средна носни раковини (миди) - concha nasalis media et superior. С горния си ръб те се прикрепват към лабиринта, а долният им е свободен. Понякога има и по-малка най-горна носна мида - concha nasalis suprema. Между горната и средната носна мида се загражда тесен процеп - горен носен ход или meatus nasi superior. Под долния ръб на срената носна конха се намира средният носен проход - meatus nasi medius. В него от преднодолната повърхност на лабиринта се издава дълъг израстък, извит назад и надолу - куковиден израстък (processus uncinatus). Назад и над него в средния носов ход изпъква най-голямата етмоидална клетка, наречена решетъчен мехур или bulla ethmoidalis. Между нея и куковидния израстък се загражда тясно пространство с фуниевидна форма - infundibulum ethmoidale. Тясната част на фунията е насочена нагоре и се съобщава с челния синус, а ндаолу и назад е широката, която завършва с полулунен отвор (hiatus semilunaris). Той свързва горночелюстния синус с носната кухина.
От латералната част всеки лабиринт е покрит с тънка гладка костна пластинка - lamina orbitalis. Тя участва в образуването на медиалната стена на очницата.
Тъй като горната и долната челюст са от особена важност за лицево - челюстната хирургия и стоматологията като цяло, те са описани в отделни секции на нашия сайт.
Небцовата кост е чифтна и участва в образуването на носната и устната кухина, очниците и криловидно - небцовата яма. Състои се от хоризонтална и вертикална пластинка, съединени под прав ъгъл. Хоризонталната пластинка (lamina horizontalis) е с четириъгълна форма. Предният ѝ ръб се свързва чрез напречен шев със задния ръб на небцовия израстък на горната челюст. Задният ръб е свободен. Медиалният ръб се свързва с този на хоризонталната пластинка на другата небцова кост в областта на срединния шев. По този начин двете небцови кости заедно с небцовите израстъци на горната челюст образуват костното (твърдото) небце. Долната повърхност на хоризонталната пластинка е неравна. Горната повърхност (facies nasalis) е гладка, вдлъбната и участва в образуването на пода на носната кухина. По медиалния ѝ ръб има гребен (crista nasalis), който е продължение на едноименния от небцовия израстък на горната челюст. Назад гребенът преминава в едноименното костно бодило - spina nasalis posterior.
Перпендикулярната пластинка (lamina perpendicularis) заляга по задната част на назалната повърхност на тялото на горната челюст. Там тя участва в образуването на латералната стена на носната кухина. На латералната повърхност на пластинката (facies maxillaris) вертикално върви бразда (sulcus palatinus major), който с едноименната на горна челюст образува големия небцов канал - canalis palatinus major. Той завършва в отвор върху твърдото небце - foramen palatinus major. През канала преминават едноименните съдове и нерви. Върху медиалната повърхност на пластинката има два хоризонтални гребена - горният е решетъчният (crista ethmoidalis), а долният е раковинният - crista conchalis. Първият служи за прикрепване на средната носна мида, а вторият - за долната носна мида.
Небцовата кост има три израстъка. Орбиталният израстък (processus orbitalis) е насочен напред и латерално и участва в образуването на долната стена на очницата. Клиновидният израстък (processus sphenoidalis) е насочен назад и медиално и заляга към долната повърхност на тялото на клиновидната кост. Между двата израстъка има дълбока изрезка (incisura sphenopalatina), която при съединяване с тялото на клиновидната кост се превръща в едноименен отвор.
Пирамидният израстък (processus pyramidalis) излиза от мястото, където се съединяват перпендикулярната и хоризонталната пластинки. Насочен е назад и латерално и влиза в изрезката между медиалната и латералната пластинка на криловидния израстък на клиновидната кост, допълвайки криловидната ямка. През пирамидния израстък преминават 2 или 3 тесни каналчета, canalles palatini minores, които завършват с отвори на твърдото небце - foramina palatina minora. През тях преминават едноименни съдове и нерви.
Долната носна мида е чифтна кост, представляваща тънка огъната костна пластинка. Нейната медиална повърхност е изпъкнала, а латералната е вдлъбната. Долният ѝ ръб е свободен, а горният напред се прикрепва към горната челюст, а назад - към перпендикулярната пластинка на небцовата кост. На мястото на прикрепване тези кости имат по едно гребенче - crista conchalis. От предната част на горния ръб излизат три израстъка - преден слъзен (processus lacrimalis), който върви напред и нагоре и се свързва със слъзната кост; среден горночелюстен - processus maxillaris, който е най-голям, насочва се латерално надолу, като заляга в отвора на горночелюстния синус и сраства с долния му ръб. По този начин долната носна мида закрива част от този голям отвор. Задният израстък на костта е решетъчен (processus ethmoidalis), вдава се в отвора на горночелюстния синус и се свързва с processus uncinatus на решетъчната кост.
Ралникът е нечифтна кост с неправилна четириъгълна форма. Разположен е в носната кухина и образува долно - задната част на костната носна преграда. Задногорната му част е най-дебела и се разделя на две крила (alae vomeris), които залягат по долната повърхност на тялото на клиновидната кост и между тях навлизат гребенът и човката на костта. Задният ръб на ралника е гладък, свободен и разделя двете хоани. Долният му ръб сраства с носния гребен на горната челюст и небцовата кост. Предно - горният ръб е свързан с перпендикулярната пластника на решетъчната кост, а предният - с хрущялната част на носната преграда.
Носната кост е чифтна и участва в изграждането на гърба на носа, в областта на корена му. Тя представлява четириъгълна пластинка, като с горния си ръб се свързва с носната част на челната кост; чрез латералния - с челния израстък на горната челюст, а чрез медиалния - с едноименния ръб на другата носна кост. Долният ръб участва в изграждането отгоре на крушовидния отвор на носната кухина. Към него се прикрепва един от носните хрущяли. Външната повърхност е изпъкнала и гладка. Вътрешната повърхност е вдлъбната и неравна; по нея върви тясна бразда (sulcus ethmoidalis) за едноименния нерв.
Слъзаната кост (os lacrimale) е чифтна пластинка с четириъгълна форма; образува предната част на медиалната стена на орбитата. Напред и надолу граничи с челния израстък на горната челюст, назад - с очничната пластника на решетъчната кост, а нагоре - с очничната част на челната кост. Медиалната повърхност на слъзната кост покрива предните клетки на решетъчния лабиринт. Върху задната повърхност се намира задният слъзен гребен (crista lacrimalis posterior), завършващ надолу с кука - hamulus lacrimalis. Пред слъзния гребен се намира слъзната бразда (sulcus lacrimalis), която отзад загражда ямката на слъзната торбичка - fossa sacci lacrimalis.
Ябълчната кост (os zygomaticum) е чифтна, разполага се в страничната част на лицевия череп и се свързва с челната, слепоочната и горночелюстната кост. Притежава три повърхности - слепоочна, латерална и очнична и два израстъка - челен и слепоочен. Латералната повръхност е с неправилна четириъгълна форма, обърната е латерално и напред. Слепоочната повърхност е гладка и участва в образуването на предната стена на слепоочната ямка. Очничната повърхност изгражда част от долната и латералната стена на очницата. Върху нея се намира отвор (foramen zygomaticoorbitale), от който започва канал, раздвояващ се в костта. Единият от каналите се отваря върху латералната повръхност с отвор (foramen zygomaticofaciale), а другият върху слепоочната повърхност с втори отвор - foramen zygomaticotemporale. Челният израстък върви нагоре и се свързва с ябълчния израстък на челната кост. Слепоочният израстък се насочва назад и се свързва с ябълчния израстък на слепоочната кост - така се образува ябълчната дъга (arcus zygomaticus). Костта се свързва с горната челюст чрез неравна повърхност с тригълна форма.
Подезичната кост (os hyoideum) е нечифтна и се разполага в основата на езика. Има форма на подкова. При нея се различават тяло и от всяка страна по един голям и малък рог. Тялото има форма на изпъкнала напред костна плочка. Големите рогове (cornua majora) излизат от тялото и се насочват нагоре и назад. Малките рогове (cornua minora) излизат от мястото на съединяване на големите рогове с тялото. Насочени са нагоре, назад и латерално. Те са хрущялни през по-голяма част от живота и се вкостяват в напреднала възраст. Подезичната кост се свързва с черепа с мускули и връзки.
Клиновидна кост
Слепоочна кост
Теменна кост
Челна кост
Решетъчна кост
Небцова кост
Долна носна конха
Ралник
Носна кост
Слъзна кост
Зигоматична кост
Подезична кост