Четири от костите на черепа са въздухоносни. Те са разположени около носната кухина и образуват по-малки параназални кухини, наречени синуси. Тези кости са гроночелюстната, фронталната, клиновидната и решетъчната кост със съответните синуси. Онтогенетичното развитие на синусите започва след раждането. Единствено максиларният синус е образуван преди раждането и има форма и големина на грахово зърно. Челният синус се развива през втората година, решетъчните клетки - през третата, а клиновидният синус - в интервала между третата и шестата година от живота на човека. Пълното развитие и пневматизацията на околоносните кухини завършва около двадесетата година.
Максиларният синус е най-голямата от околоносните кухини. Нарича се още горночелюстен синус, тъй като се образува почти изцяло от горночелюстната кост и в малка част от небцовата кост. Всъщност това е едно от малкото пространства в организма, което няма някаква особена функция - т. нар. паразитно пространство. Разбира се, паразитно не означава че там човек отглежда паразити (макар че има и доста такива случаи), а че с течение на еволюцията горночелюстният синус се е оформил като една празна кухина, разположена между различни важни анатомични ограни, но самата тя неизпълняваща особена функция. Природата (а според креационистите - Бог) като че ли не е намерила какво точно да разположи там (като тъкан или орган), което да изпълнява някаква роля в организма. Горночелюстните синуси играят роля на резонаторна кухина при гласообразуването, затова и при запълването им с ексудат, гранулации или туморна маса гласът на пациента става гъгнив. Освен това те поемат тежеста на удара при много тежки травми върху главата, като по този начин защитават главния мозък от нараняване. Дискутира се и способността на синусите да затоплят вдишвания въздух в известна степен. Освен това тези кухини олекотяват черепа, който подобно на цялата костна система е изграден на принципа максимална здравина при използване на минимално количество костна тъкан. Друга функция на синусите не е известна.
Максиларният синус и патологичните процеси, които се развиват в него, са обект на медицинските специалности лицево - челюстна хирургия и УНГ (уши - нос - гърло или оториноларингология). При поставянето на зъбни импланти също са необходими доста сериозни познания от страна на хирурга относно анатомията и физиологията на максиларния синус, тъй като в страничния участък на горната челюст много често се налага повдигане на пода на синуса (синус лифтинг или синуслифт). Освен горночелюстния синус са описани още няколко околоносни кухини - етмоидален, сфеноидален и фронтален синус. Известно отношение към сфеноидалния синус има и друга медицинска специалност - неврохирургия.
Обемът на горночелюстния синус при наличие на зъби в страничния участък на е около 8 кубически сантиметра. При екстракция на зъбите започва пневматизация на синуса и неговият обем може да достигне дори до 20 - 25 кубически сантиметра. Средният обем на един горночелюстен синус при наличие на обеззъбяване при човек със среден ръст е около 12 кубически сантиметра - това следва да се има предвид при костна пластика в областта на синуса, тъй като обемът на поставената изкуствена кост трябва да бъде в адекватно количество - нито прекалено малко, нито прекалено много. С нарастване на ръста на човека се увеличава и обемът на синуса; тази зависимост обаче не винаги е силно изразена, тъй като съществуват хора с ръст дори от 160 см, но с по-масивна костна система, по-голям размер на черепа и съответно по-големи синуси. Всички останали околоносни кухини са с доста по-ограничен обем, като при етмоидалния синус се говори също за лабиринт - множество много малки кухини, свързани една с друга.
Максиларният синус има форма на тристенна пирамида с основа към носната кухина. Стените му в много случаи са много тънки. Краниално формират пода на орбитата, през който преминава инфраорбиталният канал. Синусът комуницира с носната кухина през големия костен отвор (hiatus maxillaris), като отворът се стеснява от наслагване на костни тъкани и се припокрива от лигавицата на носната кухина. Така в средния носов ход остава тясна цепка (hiatus semilunaris), чрез която синусът се отваря към носната кухина.
Корените на горните странични зъби са отделени от пода на синуса с костна пластинка с дебелина от порядъка на 1 или 2 милиметра. Понякога тя може да липсва частично или напълно. Това дава възможност на възпалителните процеси от зъбен произход да се разпространяват и към лигавицата на синуса. Обикновено отношение към максиларния синус имат зъбите, разположени дистално от първия премолар; по-рядко корените на горните канини и мъдреците са разположени близо до пода на кухината. Поради високото разположение на изходния отвор естественият дренаж на синуса е затруднен, което води до събиране на ексудат в кухината.
По отношение на физиологията на максиларния синус има една съществена особеност, която следва да се има предвид от всички клиницисти. Стените и подът на максиларния синус са покрити с псевдомногореден ресничест епител, който е сходен с епитела от другите части на дихателната система. Ресничките на този епител извършват непрекъснати трептящи движения, при което избутват всички чужди тела в посока отвора на максиларния синус към средния носов ход. Чуждите тела могат да бъдат микроорганизми, прашинки от околната среда, влакна от цигарения филтър, както и по-едри субстанции - фосфатцимент и каналопълнежни пасти. Всякакви течности като възпалителен ексудат, кръв или аспирирана вода се отделят по същия механизъм към средния носов ход. В това се изразява самопочистващата функция на синуса - логично е в течението на еволюцията да има изградена подобна функция, тъй като синусът е затворена кухина и в динамичната система на организма рано или късно би се изпълнил с всякакви материи - дори и само с тъканни течности и десквамирани епителни клетки.
На горната схема е показано мястото на трепанация на синуса според по-старите схващания на ото-рино-ларинголозите. В миналото са се извършвали пункции на горночелюстния синус трансназално или през устната кухина. При тези пункции се създава изкуствен отвор, през който изтича възпалителният ексудат; в днешно време обаче подобен лечебен подход е отдавна отхвърлен. Причина за тази промяна е склонността на ресничестия епител да извършва такива движения, при които ексудатите и замърсяванията да се придвижват в посока естествения отвор към средния носов ход. При един изкуствено създаден проход пункцията първоначално има отличен ефект, тъй като ексудатът се евакуира и оплакванията на пациента отзвучават, но впоследствие започват отново. Пункционният отвор се запълва с гранулации, фиброзна съединителна тъкан, а впоследствие и кост, докато организмът се стреми да придвижи замърсяванията към естествения отвор. След това изходът на заболяването зависи от това дали този отвор е проходим или не - в случай че е запълнен с гранулации, меки тъкани или чужди тела, в синуса отново се натрупва ексудат и оплакванията на пациента се възобновяват. В случая най-адекватният лечебен подход е да се осигури една естествена проходимост на hiatus maxillaris, което се извършва с ендоскопски методи. Ендоскопията на синусите през последните години успя да се наложи като основен лечебен метод при повечето патологични процеси в областта на параназалните кухини. В момента, в който се осигури проходимост на синусовия отвор, оздравителните процеси в организма започват да протичат в желаната насока и оплакванията на пациента започват да отзвучават. Такъв лечебен подход е в съотвествие с най-съвременните тенденции в медицината - лечебните намеси да бъдат минимално инвазивни и да се използват естествените способности на организма да лекува патологични процеси. На компютърна томография промените могат да изглеждат драматични - първоначално синусната кухина е изпълнена с всякакви разпаднати материи, гранулации и други нееднородни структури, но само около два месеца след ендоскопията е идеално чиста. Още Хипократ е установил че медицината е изкуството да се подражава на лечебните способности на природата - този постулат е валиден с пълна сила при ендоскопиите на синусите.
Съществува още една важна особеност на лигавицата на околоносните синуси, която следва да се има предвид при извършването на всякакви оперативни интервенции в областта. В миналото много широко се е прилагала радикалната антротомия по метода на Колдуел - Люк (Caldwell - Luc). Този оперативен метод включва трепанация на латералната синусна стена, аспирация и кюретаж на гранулациите и чуждите тела от синуса и почистване до здрава костна тъкан на цялата синусна лигавица - обикновено силно хипертрофична. Следва дълъг и болезнен заздравителен процес - въпреки че оголената костна тъкан не е разположена върху повърхността на тялото, а на по-голяма дълбочина, тя е в контакт с околната среда и при всяко вдишване и издишване студеният въздух се явява като чисто физичен дразнител. Това е накарало доста автори да разработват различни методи за стимулиране на епителизацията в областта на оперативното поле, за предпазване от хематоми и най-общо за подобряване на качеството на живота на пациента по време на ранния постоперативен период.
Схематично представяне на максиларен синус с нормална анатомия и без налични патологични процеси в него. Кухината е изпълнена с въздух, покрита е с нормален респираторен епител - светлосинята линия. Отворът към носната кухина е проходим.
Схематично представяне на хистологичния строеж на респираторния епител. Основните клетки в състава му са цилиндричните, които имат реснички в своята апикална част. Всяка клетка съдържа около 250 ресни, които трептят в синхрон и почистват всички чужди тела и микроорганизми. Чашковидните клетки са другият важен компонент от респираторния епител - те отделят секрет, който овлажнява и затопля вдишвания въздух. Съставът на секрета включва различни видове протеогликани, които има и известен подхранващ ефект по отношение на назалната и синусната лигавица. Междинните клетки са в процес на диференциация - те постепенно се превръщат в цилиндрични клетки и нямат реснички, а микровили в своята апикална част. Постепенно микровилите се превръщат в реснички, при което междинната клетка вече придобива храктеристиките на една зряла цилиндрична клетка. Основните клетки са в плътен контакт с базалната ламина и имат регенеративна функция - те се размножават непрекъснато и се диференцират в двата основни типа клетки на респираторния епител.
Снимка на респираторен епител в малък бронх на мишка. Лигавицата на максиларния синус не се отличава особено хистологично от епитела на снимката, единствено количеството на ресничките е по-малко. Това означава и че самопочистващата функция на синуса не е толкова изразена, колкото тази на бронхите и трахеята, което е логично - в синуса попадат много по-малко чужди тела, тъй като основният въздушен поток преминава през трахеята и бронхите. Природата винаги се стреми да икономисва ресурси и да ги пренасочва там, където има по-голяма необходимост от тях.
Скенираща електронна микроскопия на реснички на клетка от дихателната система
Ендоскопско изображение на здрава синусна лигавица. Липсват хипертрофии, хиперплазии и възпалителен инфилтрат. Цветът на лигавицата е бледорозов. Кръвоснабдяването е добро, прозират някои артериоли и капиляри. Дебелината на лигавицата при нормални условия е от порядъка на 0.5 - 1 милиметър, т.е. синусната лигавица е около 3 - 4 пъти по-тънка от устната лигавица.
Синуитите са сравнително често срещани в клиничната практика. В областта на максиларния синус се срещат риногенни и одонтогенни синуити, докато при останалите околоносни кухини възпаленията са предимно риногенни. В най-общия случай риногенните синуити изискват консервативно лечение, а одонтогенните са доста по-упорити и неприятни и рядко отзвучават спонтанно или само след медикаментозна терапия - изискват оперативни намеси, макар и малко по обем. Причина за одонтогенните синуити са кариесът и усложненията му - пулпит с последващ приодонтит, но обикновено преминава доста дълъг период от време, докато един периодонтит доведе до развитието на одонтогенен синуит. Обикновено това изисква поне няколко години, като за този период пациентът обикновено търси медицинска помощ, процесът се лекува или поне се стационира. Одонтогенен синуит се развива най-често при пациенти, които не обръщат голямо внимание на здравословното си състояние или изпитват страх от зъболекар; понякога обаче процесът започва и прогресира безсимптомно и поради липсата на оплаквания пациентът си живее спокойно, докато не настъпят тежки възпалителни промени в синуса. Възможно е периодонтитът да доведе до развитието на радикуларна киста, която да започне да нараства и да избута силно краниално синусната лигавица - тогава от синуса остава само една цепнатина между кистата и орбиталния под.
Схема на синус с развит патологичен процес - хроничен максиларен синуит. Целият синус е запълнен с гранулации и разпаднати материи; отворът, през който синусът е в комуникация с носната кухина, е непроходим. Това води до допълнително утежняване на процеса - веднъж нарушена, проходимостта на този отвор не се възстановява спонтанно (или се възстановява много рядко) и това от своя страна води до задръжка на още и още секрет в синуса. При нормални условия секретът на чашковидните клетки се изхвърля навън; в момента, в който това е невъзможно, секретът остава в синуса и много скоро започва процес на разпад. Протеогликаните в състава на този секрет са идеална хранителна среда за развитие на микроорганизми, поради което започва процес на размножаване и растеж на микробните колонии.
Същевременно в синуса няма кръвоносни съдове - при нормални условия това е кухина, а не съдинителнотъканна ложа и тази кухина е изпълнена с въздух, а не със съединителна тъкан. Това води до много големи затрудения при евентуална антибиотична терапия - не съществува механизъм, по който антибиотичните молекули да попаднат в синуса и да поддържат постоянна концентрация, както това се случва в мускулите, кръвната, нервната и съединителната тъкан. Поради това острите и хроничните синуити се поддават доста трудно на антибиотично лечение - изисква се прием на препарата за дълго време и във високи концентрации, съизмерими с тези при инфекциозен ендокардит. Според американската агенция FDA (Foods and Drugs Administration) хроничният максиларен синуит е четвъртото или петото заболяване, което изисква антибиотици във високи дози, като тези дози са съзимерими с дозите при сепсис, менингит, менингоенцефалит или както вече беше споменато, инфекциозен ендокардит. Проблемът е че хроничният максиларен синуит не е животозастрашаващо състояние, както всички останали изброени, като в същото време ефектът от антибиотичната терапия не е толкова изразен - това създава реална опасност от развитието на резистентни щамове на различните микроорганизми, които се размножават в синуса. Антибиотичната резистентност е доста сериозен проблем в съвременната фармакология; поради това следва да се търсят алтернативни методи за лечение на хроничния максиларен синуит, каквито са радикалната антромия по метода на Колдуел - Люк и ендоскопските методи.
За клиничната картина на синуитите е характерна липсата на връзка между тежестта на патологичните промени и оплакванията на пациента. Дори и при обилно разрастнали гранулации и масивен разпад пациентът може да няма особено тежки оплаквания. Явява се тежест в областта на лицето откъм засегнатата страна, говорът може да стане гъгнив, понякога има лош дъх от устата и носа. Тежестта се увеличава при изкачване на стълби, тъй като периодичните вибрации увеличават кръвоснабдяването на синуса и налягането в кухината се повишава. При физически усилия и навеждане също може да има повишена болка поради промени в налягането. При наличие на хронично възпаление и наслагване на актиномицети настъпва гангренозен разпад с формиране на характерното зеленикаво оцветяване на гранулациите и ексудата. Оплакванията на пациента обаче отново може да не са силно изразени или дори да липсват - това се дължи на факта че синусът е кухина, която нормално си съществува анатомично и е изпълнена с въздух. Ако подобно огнище на възпаление и разпад се развие например в областта на шията, клиничните симптоми биха били драматични.
При наличие на екзацербация се формира ексудат и налягането в кухината на синуса се повишава. Това може да доведе донякъде до утежняване на симптомите и по-сериозни оплаквания на пациента. Възможно е обаче оплакванията да останат дискретни. Явява се перкуторна болка в горните странични зъби, от трети до осми зъб, а понякога само в областта на горния първи молар. Това зависи от близостта на корените на зъбите до синусната кухина. При синуси от склеротичен тип подобна болка няма да се яви, тъй като корените на зъбите са далеч от пода на синуса и ексудатът няма как да оказва натиск върху тях. Рентгенологично се явява така наречената хидроаерична сянка - на обикновена рентгенография в анфас синусът изглежда наполовина изпълнен с течност, която образува ниво в зависимост от нейното количество. Тъй като полулунният отвор към носната кухина рядко е запечатан напълно херметично от гранулациите, е възможен спонтанен пробив и изтичане на ексудата към носа, съответно към външната среда. Това води до допълнително облекчаване на оплакванията на пациента, поради което е възможно той в продължение на месеци да не потърси медицинска помощ.
Напоследък с навлизането на триизмерните компютърнотомографски изследвания дори в денталните клиники рядко се налага да се правят рентгенографии в анфас - хидроаеричната сянка остава повече в учебниците по рентгенология и немалко дентални лекари изобщо не могат да я разпознаят като образ. Компютърнотомографското изследване обаче е много по-информативно и успя да се наложи като златен стандарт в световен мащаб за изследване на синусите. Ядрено - магнитният резонанс не намира широко приложение при максиларния синус - изследването е по-скъпо в сравнение с компютърната томография, а образът не е толкова ясен поради наличието на голямо количество костни тъкани. Магнитният резонанс е приложим повече с цел визуализация на меките тъкани, които при горночелюстния синус са в малко количество при нормални условия. При наличие на възпаление с голямо количество гранулации резонансът може да бъде донякъде от полза за визуализирането на патологоанатомичните промени.
Почистване на максиларния синус през трепанационен отвор. Аспирират се всякакви разпаднати материи и гранулации, с помощта на ендоскоп може да се извърши оглед на синусната кухина. При необходимост може да се осигури проходимостта на отвора към носната кухина - в случай че е запушен от лигавични хипертрофии и гранулации, те се премахват, може да се обработи околната лигавица с електрокоагулатор или лазер.
Кюретаж на синусната лигавица - основна манипулация при оперативните намеси по метода на Колдуел и Люк (Caldwell - Luc). С остър разпатор и различни видове кюрети се почиства лигавицата до здрава кост. В случай че пациентът е под местна анестезия, това е най-неприятната част от оперативната интервенция - тъй като горната челюст е свързана неподвижно с мозъковия череп, всякави механични въздействия и вибрации се предават директно към главния мозък и са източник на неприятни усещания. Под обща анестезия подобен проблем няма. В миналото се е смятало че синусната лигавица задължително трябва да се премахне - поради това и оперативната намеса на Колдуел и Люк носи названието радикална антротомия. Причина за това схващане на по-старите автори е патологоанатомичната картина на хронично възпаление на лигавицата - инвазия на микрорганизми, хипертрофия и хиперплазия, възпалителен инфлитрат, полипи и понякога наличие на гангренозен разпад. Днес се смята че подобен подход е твърде радикален - регенративните възможности на организма са големи, особено в лицево - челюстната област, съответно дори и най-тежките патологоанатомични промени в областта на лигавицата са обратими. Достатъчно е да се осигури проходимостта на отовора към носната кухина и да се премахнат разпаднатите материи от кухината на синуса, след което настъпва бърз и сигурен оздравителен процес. Най-драматични са рентгенологичните промени - за период от около три месеца настъпва тотално почистване на синуса. Първоначално цялата кухина е запълнена плътно, а след изитчането на този период се открива само чисто въздушно съдържание на синуса.
Най-широко прилагананият метод за това включва тампониране на синусната кухина с рехаво нагънат йодоформен дрен - дълъг марлен бинт, обилно напоен с йодоформ, който има силно дезинфекциращо и епителотонично действие. Около четвъртия или петия следоперативен ден около половината от бинта се изтегля, а на петнадесетия ден се изтегля и останалата част. Проблемът е че локално действащият антисептик в един момент изчерпва своето действие, марленият дрен се напоява обилно с тъканни течности, трансудат и кръвна плазма и започва бърз разпад в тези органични материи. Това налага при свалянето на първата част от дрена хирургът и всички останали в манипулационната да носят противогази. Около две седмици следоперативно процесите на разпад са толкова напреднали, че дори и противогазите не помагат.
Значително по-добра е хигиената по време на заздравителния процес при другия широко прилаган метод - тампониране на синуса с балон, който се раздува под налягане. Балонът е полиетиленов или полипропиленов - полимер, който не задържа никакви органични материи. Освен това в него се инжектира физиоологичен разтвор под налягане, който компресира кръвоносните съдове и се образуват много по-малко хематоми. Освен това балонът оказва известно оформително действие и стабилизира тъканите, особено на мястото на трепанацията, която в някои случаи е широка дори над 2 сантиметра. За целта се използва балон от везикуларен катетър или спцеиално конструирани тампониращи балони за носна кухина или синуси. В България този тип тампонада е въведена в началото на 90-те години на ХХ век от доцент Благой Петров от Стоматологичния Факултет - град София.
Проблемът при тези два метода е в способностите на организма за регенерация. Веднъж унищожен, респираторният епител не се възстановява. Всъщност регенеративните способности на епителната тъкан са добри, но само в случай че е запазена базалната мембрана. При операциите по метода на Колдуел - Люк се унищожава цялата епителна тъкан, базалната мембрана и дори част от подлежащата фиброзна съединителна тъкан. Веднъж премахнатият респираторен епител се замества от многослоен плосък невроговяващ епител, който е подобен на този в областта на устната кухина, но няма реснички и съответно липсва самопочистващата му функция. Всички тези биологични особености на покривните тъкани превръщат респираторния епител в безценен биологичен материал - той следва да се пази и да не се унищожава, освен ако не е крайно наложително. При премахване на площ от порядъка на един квадратен сантиметър е възможна известна регенерация от съседните участъци, при което се получават области с многослоен плосък и области с респираторен епител; над тази площ новообразуваната тъкан по нищо не се отличава от покривния епител на устната кухина. Всичко това е причина в днешно време почти да не се пилагат радикалните антротомии по метода на Колдуел и Люк - в почти всички случаи ендоскопията в областта на изходния отвор решава проблемите на пациента. Освен това дългосрочните резултати при еноскопски намеси са значително по-добри.
Възстановяване на проходимостта на отвора на синуса с фин хемостатичен инструмент. Така се разкъсват гранулациите и проходимостта на отвора се възстановява. Обикновено няколкократното прохождане на отвора е достатъчно; по преценка на оператора може да се обработят тъканите с електрокоагулатор или диоден лазер. По този начин се коагулират меките тъкани и се унищожават микроорганизмите, които са причина за възпалителната реакция. Скоро след това, след период от порядъка на няколко дни до седмица, оплакванията на пациента започват да намаляват - изчезва лошият дъх от устата и носа, а чувството за тежест преминава. Рентгенологичните промени са драматични, особено на компютърна томография, но се явяват с пълна сила след период от около три месеца.
Отпрепариране на муко - периостално ламбо с цел латерална трепанация на горночелюстния синус. Пациентът има чуждо тяло в синуса от около 15 години, което предизвиква само дискретни оплаквания - тежест, тъпа болка и напрежение, гъгнив говор, като тези оплаквания се увеличават при навеждане и особено при изкачване на стълби. Това налага изваждането на чуждото тяло, като откритата патологанатомична макроскопска находка не кореспондира много с леките оплаквания на пациента.
Пирин Зъбни импланти Придобити дефекти
Трепанация на латералната стена на максиларния синус
Отлично се вижда лигавицата на горночелюстния синус, която има синкав цвят. Вижда се и апексът на втори горен премоларен зъб. Перфорациите на синуса представляват отвори, които са получени случайно (най-често след екстракция на зъби, по-рядко при други патологични процеси), докато изолираните перфорации на синусната лигавица се получават само интраоперативно, по време на отпрепарирането на синусната лигавица при синуслифт. Самата перфорация на лигавицата още не означава че е перфориран целият синус - второто представлява по-сериозно постоперативно усложнение и изисква допълнителни интервенции за корекция. При перфорацията на лигавицата е налице само разкъсване на синусната мембрана, докато при перфорация на синуса има костен дефект, както и разкъсвания на лигавицата на устната кухина и краниално, в областта на пода на синуса. След като се перфорира синусът, е възможно образуваният отвор да заздравее спонтанно; при липса на нормален оздравителен процес се формира фистулен ход, покрит с епител, който може да съществува години наред. Този отвор се нарича оро - антрална фистула и е особено неприятен когато е резултат от провал след поставянето на импланти - коригира се трудно и изисква внимателен подход и планиране на оперативната интервенция.
Понякога обаче се налага целева перфорация на синусната лигавица - например при необходимост от изваждане на чуждо тяло от кухината, както е в случая. Цели се перфорацията да бъде линеарна, тъй като това осигурява възможност за протичане на първичен заздравителен процес. Не се отнема фрагмент от синусната лигавица - както вече беше описано по-горе, това представлява един безценен биологичен материал, който не бива да се унищожава.
Перфорацията се разширява, за да може ендоскопът и инструментите да навлязат в кухината на максиларния синус. Подобни операции се извършват почти винаги под местно обезболяване - рядко се налага провеждането им под обща анестезия. Възможно е дори радикалната антромия по метода на Колдуел и Люк да бъде проведена под местна анестезия, но се изисква инжектирането на по-голямо количество местен анестетик.
При нанасяне на линеарен разрез върху синусната лигавица и при повдигане на лигавицата нагоре тъканният дефект се затваря - двете часте на лигавицата се припокриват. При необходимост може да се разшири трепанационният отвор с костна фреза.
Изваждане на чуждото тяло със стоматологична пинсета. Касае се за припресната каналопълнежна паста в максиларния синус като усложнение на ендодонтско лечение преди време. Около пастата се е формирала сферична маса със значителен обем - частиците от каналопълнежния материал са с диаметър около 3 милиметра, но около тях има маса с размер около два сантиметра. Въпросната маса съдържа епителни клетки, ексудат, левкоцити и секрет от респираторния епител. Самопочистващата функция на максиларния синус в случая не е достатъчна - най-малкото защото сферата има диаметър, по-голям от диаметър на отвора към носната кухина, което не позволява нейното излизане извън кухината на синуса.
Чуждото тяло е извадено от максиларния синус. В случая то има овална, почти сферична форма. В сърцевината му се намира каналопълнежният материал; около него са натрупани разпаднати материи, десквамирани епителни клетки, ексудат и различни тъканни течности. В това състояние чуждото тяло може да персистира в продължение на години, но винаги идва момент, в който да се наложи неговото отстраняване. В случая оплакванията на пациента са основно от тежест в областта на левия максиларен синус и периодична неприятна миризма от лявата ноздра.
Снимка на трепанационния отвор. Лигавицата е разкъсана значително, което налага затваряне на дефекта по подходящ начин. Възможно е отпрепарирането на съседни участъци и зашиване на лигавицата на синуса с много тънък шевен материал - 6/0, 7/0 или 8/0. Това обаче се извършва технически много трудно и обикновено няма добър ефект - разкъсаната лигавица се накъсва още повече. Апликацията на концентрирани растежни фактори ускорява заздравителния процес и поради това намира широко приложение при подобен род оперативни интервенции.
Шев на оперативната рана. Обикновено разрезът за отпрепариране на ламбото се разполага встрани от мястото на костната трепанация, за да се елиминира възможността за формиране на фистули. При наличие на два тъканни дефекта един върху друг дори и при падане само на два конеца може да се образува комуникация; при епителизиране по хода на комуникацията тя се превръща във фистула. Лечението на оро-антралните фистули обикновено е лесно, освен в някои случаи на по-обширни дефекти.
Освен от възпалителни процеси, горночелюстният синус се засяга понякога и от неопластични процеси (тумори). За щастие те са много по-редки, но дори и на днешното развитие на медицината остават едно диагностично и терапевтично предизвикателство.
Анатомия, хистология и физиология на синуса
Остри и хронични синуити
Тумори на максиларния синус